Йов 14
Библия, ревизирано издание
Призивът на Йов към Бога
14 (A)Човекът, роден от жена, е кратковременен
и пълен със смущение.
2 (B)Цъфти като цвят и се покосява;
бяга като сянка и не се държи.
3 (C)И върху такъв ли отваряш очите Си
и ме караш на съд с Тебе?
4 (D)Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
5 (E)Тъй като дните му са определени
и броят на месеците му е в Теб,
и Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 (F)отвърни погледа Си от него, за да си почине,
докато като наемник доизкара деня си.
7 (G)Защото за дървото има надежда,
че ако бъде отсечено, пак ще поникне
и че издънката му няма да изчезне,
8 даже ако коренът му остарее в земята
и ако пънът му умре в пръстта;
9 понеже от дъха на водата ще поникне
и ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда.
Да! Човек издъхва и къде е той?
11 Както водите чезнат в морето
и реката престава и пресъхва,
12 (H)така човек ляга и не става вече;
докато небесата не преминат, те няма да се събудят
и няма да станат от съня си.
13 О, да ме беше скрил Ти в преизподнята,
да ме беше покрил, докато премине гневът Ти,
да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!
14 (I)Ако умре човек, ще оживее ли?
През всичките дни на воюването си ще чакам,
докато дойде промяната ми.
15 (J)Ще повикаш и аз ще Ти се отзова;
ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 (K)А сега броиш стъпките ми;
не наблюдаваш ли греховете ми?
17 (L)Престъплението ми е запечатано във вързоп
и зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, както и планината, като пада, се унищожава
и скалата се премества от мястото си;
19 както водите изтриват камъните
и наводненията им завличат пръстта от земята,
така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш винаги над него и той прехожда;
изменяш лицето му и го отпращаш.
21 (M)Синовете му достигат до почитание, а той не знае;
и са свалени, а той не забелязва това за тях;
22 знае само, че плътта му е за него в болки
и душата му е за него в жалеене.
Йов 14
1940 Bulgarian Bible
14 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 <Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 <Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com