¹² ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

Read full chapter

⁶ А Зарови синове: Зимрий {В Ис Нав. 7:1, Завдий.}, Етан, Еман, Халкол и Дара {В 3 Цар. 4:31, Дарда.}; всичко петима.

Read full chapter

³³ ето ония, които стояха с чадата си: от Каатови потомци - певецът Еман, син на Иоила, син на Самуила,

Read full chapter

¹⁹ Така, певците Еман, Асаф и Етан <се определиха> да дрънкат с медни кимвали;

Read full chapter

88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

² Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

³ Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

⁴ Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

⁵ Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

⁶ Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

⁷ Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

⁸ Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

⁹ Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

¹⁰ На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).

¹¹ В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?

¹² Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?

¹³ Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

¹⁴ Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?

¹⁵ От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.

¹⁶ Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

¹⁷ Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

¹⁸ Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

89 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

² Защото рекох: Милостта <Ти> ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

³ <Ти каза>: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, <казвайки>:

⁴ Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

⁵ И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

⁶ Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?

⁷ Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.

⁸ Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

⁹ Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

¹⁰ Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

¹¹ Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.

¹² Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

¹³ Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.

¹⁴ Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.

¹⁵ Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

¹⁶ В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;

¹⁷ Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

¹⁸ Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар.

¹⁹ Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете.

²⁰ Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

²¹ Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

²² Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.

²³ Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

²⁴ А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

²⁵ Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

²⁶ Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

²⁷ При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе.

²⁸ Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

²⁹ Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

³⁰ Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,

³¹ Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -

³² Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;

³³ Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

³⁴ Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.

³⁵ <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,

³⁶ <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,

³⁷ Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)

³⁸ Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил.

³⁹ Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.

⁴⁰ Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

⁴¹ Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.

⁴² Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.

⁴³ Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.

⁴⁴ Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.

⁴⁵ Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)

⁴⁶ До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

⁴⁷ Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!

⁴⁸ Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

⁴⁹ Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?

⁵⁰ Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена,

⁵¹ С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

⁵² Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!