3 Книга на Царете 13
Библия, ревизирано издание
Божият човек от Юдея и непослушанието му към Бога
13 (A)Тогава един Божий човек дойде от Юдея във Ветил чрез Господнето слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади.
2 (B)И човекът извика против жертвеника чрез Господнето слово, като каза: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Син ще се роди на Давидовия дом, на име Осия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе. Човешки кости ще бъдат изгорени върху теб.
3 (C)И в същия ден той даде знамение, като каза: Това е знамението, което изговори Господ: Жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е на него, ще се разсипе.
4 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, протегна ръката си от жертвеника и каза: Хванете го. И ръката му, която протегна против него, изсъхна, така че не можа да я върне назад към себе си.
5 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек даде чрез Господнето слово.
6 (D)Тогава царят каза на Божия човек: Изпроси, моля те, благоволението на Господа, твоя Бог, и се помоли за мене, за да ми се възстанови ръката. И така, Божият човек се помоли на Господа; и ръката на царя се възстанови и стана, както беше преди това.
7 (E)Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома да обядваме и ще ти дам подарък.
8 (F)Но Божият човек отвърна на царя: Дори и да искаш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;
9 (G)защото това ми беше заръчано чрез Господнето слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който беше отишъл.
10 Така той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил.
11 А във Ветил живееше един стар пророк. И синовете му дойдоха и му разказаха за всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил. Разказаха също на баща си и думите, които той беше говорил на царя.
12 Баща им запита: По кой път си отиде? А синовете му бяха видели по кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юдея.
13 И така, той каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела. Той, като го възседна,
14 отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб; и му каза: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юдея? Онзи отговори: Аз съм.
15 Тогава пророкът му каза: Ела с мен и яж хляб.
16 (H)А той отговори: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза при тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място,
17 (I)защото ми бе казано чрез Господнето слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито като се връщаш, да минеш по пътя, по който си дошъл.
18 А другият му каза: И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говорѝ чрез Господнето слово, като ми каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Той обаче го лъжеше.
19 И така, човекът се върна с него и яде хляб в къщата му и пи вода.
20 А като седяха на трапезата, Господнето слово дойде към пророка, който го беше върнал,
21 и извика към Божия човек, който беше дошъл от Юдея: Така говори Господ: Понеже ти не послуша Господнето слово и не опази заповедта, която ти даде Господ, твоят Бог,
22 (J)а се върна, яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да бъде положено в гроба на бащите ти.
23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал от пътя.
24 (K)След като той си тръгна, лъв го нападна на пътя и го уби. И тялото му беше проснато на пътя и оселът стоеше при него. Също и лъвът стоеше при тялото.
25 И, ето, хора, като минаваха, видяха тялото, проснато на пътя, и лъва, който стоеше при тялото. И като дойдоха, известиха това в града, където живееше старият пророк.
26 А когато пророкът, който го беше върнал, чу, каза: Това е Божият човек, който не послуша Господнето слово. Затова Господ го предаде на лъва да го разкъса и го уби според словото, което Господ му говорѝ.
27 Тогава каза на синовете си: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.
28 И той отиде и намери тялото му, проснато на пътя, и осела и лъва, които стояха при тялото. Лъвът не беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.
29 Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го отнесе. И старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе.
30 (L)Той положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, като казваха: Жалко, брате мой!
31 (M)И като го погребаха, говорѝ на синовете си: Когато умра, погребете и мене в гроба, където е погребан Божият човек. Сложете костите ми при неговите кости.
32 (N)Защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господнето слово против жертвеника във Ветил и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.
Божието наказание за нечестието на Еровоам и неговия дом
33 (O)Но дори и след това Еровоам не се отвърна от лошия си път, а пак правеше от всякакви хора жреци за високите места. Който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.
34 (P)И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради който щеше да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
