Add parallel Print Page Options

След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, <на брой> тридесет хиляди души.

И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, <дето се намираше>, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

като Ахио вървеше пред ковчега, <а Оза край него> {Първата част от ст.4 се изоставя.}.

А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове <инструменти> от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.

А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря <ръката> <си> към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.

И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.

И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се нарича и> до днес.

И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.

11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

12 Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.

13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени <телци>.

14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

17 И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.

18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.

19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера <вино> и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.

22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.

23 Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.

След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, на брой тридесет хиляди души.

И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, дето се намираше , Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

като Ахия вървеше пред ковчега, а Оза край него *.

А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.

А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.

И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.

И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза+, както се нарича и до днес.

И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.

11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.

12 Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.

13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени телци .

14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.

16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца на, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.

17 И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.

18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.

19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера вино и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.

20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.

22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а то слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.

23 Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.