Add parallel Print Page Options

Прошка за наказания коринтянин

(A)Обаче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб.

Защото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?

(B)И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

(C)Защото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас.

(D)Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас.

(E)За такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

(F)така че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.

Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

(G)Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.

10 А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,

11 (H)да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

Успехът на проповедта за Исус Христос

12 (I)А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,

13 (J)духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 (K)Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.

15 (L)Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.

16 (M)На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело?

17 (N)Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.

Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви.

Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;>

така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него.

Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

10 А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12 А когато дойдох в Троада да <проповядвам> Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното <дело>,

13 духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

16 На едните <сме> смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това <дело> кой е способен?

17 <Ние сме>, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.