1 Солуняни 2
Библия, ревизирано издание
Дейността на апостола в Солун
2 (A)Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;
2 (B)а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.
3 (C)Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство;
4 (D)но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.
5 (E)Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);
6 (F)нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),
7 (G)а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си.
8 (H)Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.
9 (I)Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.
10 (J)Свидетели сте вие и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите,
11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,
12 (K)и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
13 (L)И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.
14 (M)Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите,
15 (N)които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни,
16 (O)като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
Апостолът желае да посети солунската църква
17 (P)А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом[a]), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.
18 (Q)Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.
19 (R)Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие – пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?
20 (S)Защото вие сте наша слава и радост.
Footnotes
- 2:17 От гр. със сърце.
Първо Солуняни 2
1940 Bulgarian Bible
2 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;
2 но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.
3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;
4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.
5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);
6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),
7 но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.
8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.
9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.
10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,
11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,
12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.
14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;
15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,
16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.
17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.
18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.
19 Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?
20 Защото вие сте наша слава и радост.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com