Add parallel Print Page Options

За брачния живот

Сега за онова, за което ми писахте: добре е човек да не се жени, но поради опасността от сексуални грехове, всеки мъж трябва да има своя съпруга и всяка жена трябва да има свой съпруг. Мъжът трябва да дава на жена си това, което й дължи като на съпруга, а така също жената трябва да дава на мъжа си това, което му дължи като на съпруг. Не жената е господар на тялото си, а мъжът й. Така също не мъжът е господар на тялото си, а жена му. Не се лишавайте един от друг, освен ако сте се споразумели да бъде така за известно време, за да се посветите на молитва и след това отново да бъдете заедно, за да не може Сатана да ви изкушава поради вашата неспособност да се владеете. Но казвам това само като съвет, а не като заповед. Бих искал всички хора да са като мен, но всеки е получил различен дар от Бога и един живее по един начин, а друг – по друг.

А сега за неженените и вдовиците ще кажа следното: добре е, ако те останат неженени като мен. Но ако не могат да се въздържат, нека да се оженят, защото е по-добре да се оженят, отколкото да изгарят в желание.

10 А за тези, които са женени, давам заповед (всъщност не аз я давам, а Господ): жената не трябва да напуска мъжа си, 11 а ако го напусне, трябва да не се омъжва отново или да се върне при мъжа си. Мъжът също не трябва да се развежда с жена си.

12 За останалите казвам (и го казвам аз, а не Господ): ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, той не трябва да се развежда с нея. 13 И ако някоя жена има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, тя не трябва да се развежда с него, 14 защото невярващият мъж се освещава чрез връзката си с вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез връзката си с вярващия брат. Ако не беше така, децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са осветени.

15 Но ако невярващият поиска да се разведе, оставете го да направи това. В такъв случай вярващият брат или сестра са свободни. Бог ни призова да живеем в мир. 16 Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш своя мъж? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш своята жена?

Живейте така, както Бог ви е призовал

17 Всеки трябва да живее така, както Господ е определил за него и както Бог го е призовал. Така наставлявам във всички църкви. [a] 18 Ако някой е бил вече обрязан, когато Бог го е призовал, не трябва да крие обрязването си. Ако някой е бил призован, без да бъде обрязан, не трябва да се обрязва. 19 Обрязването или необрязването не означават нищо – важно е следването на Божиите заповеди. 20 Всеки трябва да остане така, както е бил, когато Бог го е призовал. 21 Роб ли си бил, когато Бог те е призовал? Това не трябва да те тревожи. Но ако можеш да станеш свободен, използвай възможността. 22 Защото този, който е бил роб, когато Бог го е призовал, е свободен в Господа, така както този, който е бил свободен, когато Бог го е призовал, е роб на Христос. 23 Той ви купи и заплати цената; затова не ставайте роби на хора. 24 Братя и сестри, всеки трябва да остане пред Бога такъв, какъвто е бил, когато Бог го е призовал.

Въпроси относно неженените и вдовиците

25 Сега за онези, които не са женени: нямам заповед от Господа, но ви давам мнението си като човек, на когото можете да вярвате, защото Господ ми е показал милост. 26 Ето какво мисля аз: поради сегашните трудни времена добре е човек да остане неженен като мен. 27 Ако си свързан с жена, не търси освобождение, а ако си се освободил, не си търси жена. 28 Но ако се ожениш, не вършиш грях. И ако девойка се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще трябва да понасят трудности в този живот, а аз се опитвам да ви предпазя от това.

29 Ето какво ще ви кажа, братя и сестри: времето изтича. Отсега нататък онези, които имат жени, трябва да живеят така, сякаш нямат, 30 онези, които скърбят – така, сякаш не скърбят, онези, които се радват – така, сякаш не се радват, онези, които купуват – така, сякаш не притежават нищо, 31 а онези, които се ползват от всичко, което светът им предлага – така, сякаш не се ползват от нищо, защото светът, такъв, какъвто е сега, е преходен.

32 Искам да нямате грижи. Нежененият човек се грижи за Господните дела и как да угоди на Господа. 33 А жененият човек се грижи за житейски неща и как да угоди на жена си 34 и затова е раздвоен. Така неомъжената жена или девойка се грижи за Господните дела, за да бъде тя свята в тяло и в дух, а омъжената жена се грижи за житейските неща и как да угоди на мъжа си. 35 Казвам това за ваше добро, не за да ви налагам ограничения, а заради добрия ред и за да сте посветени на Господа, без нищо да ви отвлича.

36 Ако някой смята, че не постъпва както е редно към годеницата си, ако тя вече прехвърля идеалната за женитба възраст [b] и той мисли, че трябва да се оженят, да направи това, което иска: не е грях да се оженят. 37 Но този, който е твърд в сърцето си, никой не го принуждава, господар е на желанията си и е решил в сърцето си да не се жени за годеницата си, ще направи добре. 38 И така, този, който се оженва за годеницата си, постъпва добре, а този, който не се оженва за нея – още по-добре. [c]

39 Жената е свързана в брак, докато мъжът й е жив, но ако той умре, е свободна да се омъжи за когото иска, при условие, че бракът е в Господа. 40 Но според мен тя ще е по-щастлива, ако остане така, както е, а мисля, че и аз имам Божия Дух.

Footnotes

  1. Първо Коринтяни 7:17 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.
  2. Първо Коринтяни 7:36 ако тя … възраст Или: „ако му е трудно да владее страстите си“.
  3. Първо Коринтяни 7:38 Стихове 36-38 Възможен е и следният превод: „ 36 Ако някой смята, че не постъпва както е редно към дъщеря си, която е девица, ако тя вече прехвърля идеалната за женитба възраст и той мисли, че тя трябва да се омъжи, да направи това, което иска: нека я омъжи. Не е грях. 37 Но този, който е твърд в сърцето си, никой не го принуждава, господар е на желанията си и е решил в сърцето си да не омъжва дъщеря си, ще направи добре. 38 И така, този, който омъжва дъщеря си, постъпва добре, а този, който не я омъжва – още по-добре.“

А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа.

Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

10 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

11 (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

15 Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

16 Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

18 Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди.

20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>.

21 <В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>);

22 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

24 Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

27 Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че <нищо> не притежават;

31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

34 Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

35 И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към <дъщеря> си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

37 Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт <да изпълни> волята си, и е решил в сърцето си да държи <дъщеря> си девицата <неомъжена>, ще направи добре.

38 Така щото, който омъжи <дъщеря> си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

39 Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

40 Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.