Add parallel Print Page Options

Служението на апостолите

Ето как трябва да се гледа на нас: като на Христови слуги и хора, на които са поверени тайните Божии истини. И това, което се изисква от онези, на които е поверено нещо, е да оправдаят оказаното доверие. Но за мен няма никакво значение дали ще ме съдите вие или който и да е човешки съд, нито аз съдя себе си, защото – макар и съвестта ми да е чиста – не тази е причината да бъда оправдан. Господ е този, който ме съди. Затова не съдете за нищо преждевременно, преди да е дошъл Господ. Той ще освети скритото в мрак и ще разкрие намеренията на сърцата. Тогава Бог ще даде на всеки похвалата, която е заслужил.

Братя и сестри, казах тези неща за Аполос и за мен заради вас, като пример, от който да разберете значението на думите: „Следвайте само това, което е писано“, за да не се възгордявате и да не отдавате предпочитания на един за сметка на друг. Кой казва, че ти си по-добър от останалите? И кое от това, което имаш, не ти е било дадено? А след като всичко ти е било дадено, защо тогава се гордееш така, сякаш не ти е било подарено?

Мислите, че сега имате всичко, което ви е нужно, и сте вече богати. Мислите, че сте станали царе без нас. Бих искал наистина да сте царе, за да царуваме и ние с вас! Защото мисля, че Бог отреди на нас, апостолите, последното място, като на мъже, обречени на смърт, тъй като станахме зрелище за цял свят – и за ангелите, и за хората. 10 Ние сме глупави заради Христос, но вие сте мъдри в Христос. Ние сме слаби, но вие сте силни. Вие сте почитани, а ние – презрени. 11 Дори и сега все още сме гладни и жадни, облечени в дрипи, бити и бездомни. 12 Работим неуморно, за да изкараме прехраната си. Когато ни проклинат – благославяме, когато ни преследват – търпим, 13 когато ни хулят – отвръщаме с добра дума. И досега хората се отнасят с нас като с боклука на света, измета на обществото.

14 Пиша това не за да ви накарам да се срамувате, а ви предупреждавам като свои скъпи деца. 15 Защото дори и да имате десет хиляди наставника в Христос, нямате много бащи, понеже аз съм този, който стана ваш баща в Христос Исус чрез Благата вест. 16 Ето защо ви умолявам: подражавайте ми. 17 Затова изпратих при вас Тимотей, мое скъпо и вярно дете в Господа, който ще ви напомня принципите, които следвам в своя живот в Христос Исус, както ги поучавам навсякъде във всички църкви. [a]

18 Мислейки, че няма отново да ви посетя, някои се възгордяха. 19 Но аз ще дойда при вас скоро, ако такава е Божията воля, и тогава ще видя не колко красноречиви, а колко силни са тези, които са се възгордели. 20 Защото Божието царство не е въпрос на красноречие, а на сила. 21 Кое предпочитате: с пръчка в ръка ли да дойда при вас, за да ви накажа, или с любов и кротък дух?

Footnotes

  1. Първо Коринтяни 4:17 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.

Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

При туй, което тук се изисква от настойниците е, <всеки> да се намери верен.

А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки <съд;> даже аз не съдя сам себе си.

Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.

И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не <престъпвате> границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

Защото, кой те прави да се отличаваш <от другиго?> И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате <и то> без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива <пътища>, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?