Add parallel Print Page Options

Използвайте духовните дарби в помощ на църквата

14 Стремете се към любовта и ревностно желайте духовни дарби, и особено дарбата да пророкувате. Този, който има дарбата да говори друг език, говори не на хората, а на Бога, защото никой не може да разбере какво казва. Той говори тайни чрез Духа. А този, който пророкува, говори неща, които укрепват, насърчават и утешават хората. Който има дарбата да говори друг език, укрепва себе си, а който има дарбата да пророкува, укрепва църквата. [a] Искам всички вие да имате дарбата да говорите други езици, но още повече искам да имате дарбата да пророкувате. Този, който пророкува, е по-велик от този, който говори други езици, освен ако той може да обясни това, което казва, за да се укрепи цялата църква.

Братя и сестри, ако дойда при вас и говоря други езици, каква полза ще имате, ако не ви донеса откровение, божествено знание, пророчество или учение? Същото е и с неодушевените предмети, които издават звук, като флейтата и лирата – ако тези звуци не се различават ясно, как хората ще разберат каква мелодия свири флейтата или лирата? И ако тръбата изсвири неясно, кой ще се подготви за битка? Така и вие, ако произнасяте неразбираеми звуци, кой ще разбере какво сте казали? Ще говорите на вятъра. 10 В света несъмнено съществуват много езици и нито един от тях не е без свое значение. 11 Ето защо ако не зная значението на думите, ще бъда чужденец за този, който говори, и този, който говори, ще бъде чужденец за мен. 12 Същото се отнася и за вас: след като се стремите към духовни дарби, постарайте се да получите колкото можете повече от тях за укрепването на църквата.

13 Следователно този, който говори друг език, трябва да се моли също и да може да обясни думите си. 14 Защото ако се моля на друг език, духът ми се моли, но умът ми остава безплоден. 15 Какво да правя тогава? Ще се моля с духа си, но също и с ума си. Ще пея песни на възхвала с духа си, но също и с ума си. 16 Защото ако изречеш благословение само с духа си, как обикновеният слушател ще каже „Амин [b]“ на твоята благодарствена молитва, ако не разбира това, което казваш? 17 Може да благодариш много хубаво, но не помагаш на другия човек да укрепне.

18 Аз благодаря на Бога, че моята дарба да говоря други езици е по-голяма от тази на всеки един от вас, 19 но в църквата предпочитам да изрека пет думи, които могат да се разберат, отколкото десет хиляди думи на друг език, така че да поуча и другите.

20 Братя и сестри, не бъдете като деца в мисленето си, а разсъждавайте като зрели хора, но по отношение на злото бъдете като невръстни деца. 21 Писанието [c] казва:

„Чрез хора, които говорят други езици,
    и чрез устните на чужденци
ще говоря на тези хора,
    но дори и тогава те няма да ме послушат.“ [d]

Това казва Господ.

22 Така и дарбата за други езици е знак не за вярващите, а за невярващите. Пророческата дарба е знак не за невярващите, а за вярващите. 23 Ето защо ако цялата църква се събере и всички говорят други езици, ако влязат външни хора или невярващи, няма ли да кажат, че сте полудели? 24 Но ако всички пророкуват, когато влезе невярващ или външен човек, той ще осъзнае греха си чрез думите им, ще бъде осъден чрез думите им, 25 тайните на неговото сърце ще бъдат изявени и тогава той ще падне по очи и ще се поклони на Бога, казвайки: „Бог наистина е сред вас!“ [e]

Събирайте се, за да укрепявате църквата

26 Какво да правим тогава, братя и сестри? Когато се съберете, един има псалм, друг – поучение, трети – откровение, един говори чужд език, а друг обяснява думите му. Всичко трябва да се прави за укрепването на църквата. 27 Ако някой говори друг език, трябва да говорят двама или най-много трима, и то един по един, а някой да обяснява това, което се говори. 28 А ако няма кой да обяснява, те трябва да мълчат в църквата [f] и да говорят на себе си и на Бога.

29 Двама или трима пророци трябва да говорят, а другите – да изпитват думите им. 30 Ако нещо бъде разкрито на друг човек, който седи, говорещият трябва да замълчи, 31 защото всички можете да пророкувате един след друг, за да може всички да се поучат и всички да бъдат насърчени. 32 Духовете, които вдъхновяват пророците, са под контрола на пророците. 33 Защото Бог носи не безредие, а мир.

Както във всички църкви на Божиите святи хора, 34 жените трябва да мълчат в църквите. На тях не им е позволено да говорят и те трябва да се подчиняват, както казва и законът. 35 Ако искат да научат нещо, нека попитат мъжете си вкъщи, защото е срам за една жена да говори в църквата. 36 Нима от вас излезе Божието слово? И само до вас ли стигна?

37 Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, трябва да разпознае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. 38 Ако някой не приеме това, и той няма да бъде приет от Бога.

39 И така, братя и сестри, стремете се да пророкувате и не забранявайте да се говорят други езици, 40 но нека всичко се върши както трябва и с ред.

Footnotes

  1. Първо Коринтяни 14:4 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.
  2. Първо Коринтяни 14:16 + Амин Израз на съгласие. Еврейска дума, с която решително се потвърждава истинността на нещо и означава „Така да бъде!“ или „Наистина!“
  3. Първо Коринтяни 14:21 Писанието Букв.: „Законът“, което понякога означава Стария Завет.
  4. Първо Коринтяни 14:21 Исая 28:11-12
  5. Първо Коринтяни 14:25 Вж. Ис. 45:14 и Зах. 8:23.
  6. Първо Коринтяни 14:28 + църква Гръцка дума, която означава „събрание“. В Новия Завет така се нарича събранието на отделната местна група от вярващи, както и общността на всички християни, целият Божий народ.

14 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за <дарбата> да пророкувате.

Защото, който говори на <непознат> език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не <му> разбира, понеже с духа <си> говори тайни.

А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

Който говори на <непознат> език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори <разни> езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

<Кажете> сега, братя, ако дойда при вас и говоря <непознати> езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или <някое> откровение, или знание, или пророчество, или поука?

Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение.

11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене.

12 Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

13 Затова, който говори на <непознат> език, нека се моли <за дарбата и> да тълкува.

14 Защото, ако се моля на <непознат> език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

15 Тогава що? Ще се моля с духа си, <но> ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, <но> ще пея и с ума си.

16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на <непознат> език.

20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

21 В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите.

23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

26 Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

27 Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

28 Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

29 От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават.

30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

32 и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци.

33 Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите.

34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

38 Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае.

39 Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.