Add parallel Print Page Options

35 И рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:

(A)заповядай на синовете Израилеви да дадат на левитите от дяловете на владението си градове за живеене, и поле около градовете дайте на левитите:

в градовете ще живеят те, а полето ще бъде за добитъка им, за имота им и за всички техни житейски потреби.

Полето около градовете, което ще дадете на левитите, трябва да се простира от градската стена (две) хиляди лакти околовръст.

(B)И отмерете вън от града, откъм изток две хиляди лакти, откъм юг две хиляди лакти, откъм запад две хиляди лакти, откъм север две хиляди лакти, а в средата да бъде градът: такова ще им бъде полето около градовете.

(C)Между градовете, които ще дадете на левитите, (да има) шест града за убежище, дето ще позволите да забягват убийци; и освен тях дайте четирийсет и два града;

(D)всички градове, които трябва да дадете на левитите, да бъдат четирийсет и осем града, с поле около тях.

(E)И кога давате градовете от владението на синовете Израилеви, давайте от по-голямото – повече, от по-малкото – помалко; всяко коляно, според дела си, който ще получи, нека даде от своите градове на левитите.

И рече Господ на Моисея, думайки:

10 обади на синовете Израилеви и им кажи: кога минете през Иордан в Ханаанската земя,

11 (F)изберете си градове, които да ви бъдат градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който без умисъл е убил човек;

12 (G)и тия градове да ви бъдат убежище от отмъстителя (за кръв), та да не бъде погубен оня, който е извършил убийство, преди да излезе на съд пред общината.

13 А градовете, които ще дадете, градовете за убежище, трябва да бъдат шест:

14 (H)три града дайте отсам Иордан и три града дайте в Ханаанската земя; те трябва да бъдат градове за убежище;

15 тия шест града да бъдат убежище за синовете Израилеви, за пришълеца и за преселника между вас, за да забягва в тях всеки, който без умисъл е убил човек.

16 (I)Ако някой удари някого с желязно оръдие тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;

17 и ако някой удари някого с камък из ръка, който може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;

18 или ако удари с дървено оръдие из ръка, което може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;

19 (J)отмъстителят за кръв сам може да умъртви убиеца: щом го срещне, може сам да го умъртви;

20 (K)ако някой блъсне някого от омраза, или с умисъл хвърли върху него нещо тъй, че тоя умре,

21 (L)или от вражда го удари с ръка тъй, че тоя умре, то който е ударил, да бъде умъртвен, той е убиец; отмъстителят за кръв може да умъртви убиеца, щом го срещне.

22 (M)Ако ли го блъсне, без да ще, без вражда, или хвърли връх него нещо без умисъл,

23 или, без да съгледа, изтърве отгоре му някой камък, който може да причини смърт, тъй че оня умре, но той не му е бил враг и не му е желаел зло,

24 то общината да реши делото между убиеца и отмъстителя за кръв според тия наредби;

25 (N)и общината да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръв, и да го върне в града на неговото убежище, където той е забягнал, за да живее там до смъртта на великия свещеник, който е помазан със свещен елей;

26 ако ли убиецът излезе вън от чертата на града за убежище, където е забягнал,

27 и отмъстителят за кръв го намери вън от чертата на града на неговото убежище, и отмъстителят за кръв умъртви тоя убиец, той няма да бъде виновен за кръвнина,

28 защото оня трябваше да живее в града на убежището си до смъртта на великия свещеник, а след смъртта на великия свещеник убиецът трябваше да се върне в земята на владението си.

29 (O)Това да ви бъде законна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.

30 (P)Ако някой убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели; но един свидетел не е достатъчен за осъждане на смърт.

31 И не вземайте откуп за душата на убиеца, който е виновен за смърт, но го предавайте на смърт.

32 И не вземайте откуп за забягналия в убежищен град, за да му позволите да живее в земята си, преди да умре (великият) свещеник.

33 (Q)Не осквернявайте земята, на която (ще живеете); защото кръвта осквернява земята, и земята се не очистя от проляната върху нея кръв инак, освен с кръвта на оногова, който я е пролял.

34 (R)Да не осквернявате земята, на която живеете, сред която обитавам Аз; защото Аз, Господ, обитавам между синовете Израилеви.

35 Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; <дайте> ги заедно с пасбищата им.

И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото <градове> дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко <племе> да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

Господ говори още на Моисея казвайки:

10 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

11 тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12 Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

13 От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

14 Три града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

15 Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

16 Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

17 Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

18 Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

19 Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

20 И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

21 или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

22 Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

23 или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

24 тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

25 и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

26 Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

27 и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

28 защото <убиецът> трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

29 Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

30 Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива <само> един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

31 Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

32 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

33 Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

34 Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.