Числа 32
Библия, синодално издание
32 (A)Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много стада; и те видяха, че земя Иазер и земя Галаад са места за стада.
2 И Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и казаха на Моисея и на свещеник Елеазара и на князете народни, думайки:
3 Атарот и Дивон, Иазер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон, –
4 земята, която Господ порази пред обществото Израилево, е земя за стада, а твоите раби имат стада.
5 И рекоха: ако сме намерили благоволение пред тебе, дай тая земя на рабите си за владение; не ни прекарвай през Иордан.
6 И рече Моисей на Гадовите синове и на Рувимовите синове: братята ви ще отидат на война, а вие ще останете тука?
7 (B)Защо отклонявате сърцето на синовете Израилеви да отиват в земята, която Господ им дава?
8 (C)Тъй сториха бащите ви, когато ги пращах от Кадес-Варни да обгледат земята;
9 (D)те стигнаха до долина Есхол и видяха земята, и отклониха сърцето на синовете Израилеви, за да не отиват в земята, която Господ им дава;
10 (E)и в оня ден разпали се гневът на Господа, и Той се закле, думайки:
11 (F)тия люде, които излязоха из Египет, от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло), няма да видят земята, за която се бях клел на Авраама, Исаака и Иакова, защото те Ми се не покоряваха,
12 (G)освен Халева, син на кенезееца Иефония, и Иисуса, Навинов син, защото те се покоряваха Господу;
13 и разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги води по пустинята четирийсет години, докле се не затри целият род, който бе сторил зло пред Господа.
14 И ето, вместо бащите си, въстанахте вие, изрод от грешници, за да усилите още повече яростния гняв Господен против Израиля.
15 Ако се отвърнете от Него, Той пак ще остави Израиля в пустинята, и вие ще погубите целия тоя народ.
16 И те се приближиха до него и казаха: ще направим тука кошари за стадата си и градове за децата си;
17 (H)а сами ние първи ще се въоръжим и ще вървим пред синовете Израилеви, докле ги заведем в местата им; а децата ни нека останат в укрепените градове, за да бъдат в безопасност от местните жители;
18 (I)няма да се завърнем в къщите си, докле не встъпят синовете Израилеви всеки в своя дял;
19 (J)защото няма да вземем заедно с тях дял отвъд Иордан и по-нататък, ако нам се даде дял отсам Иордан, към изток.
20 (K)Тогава Моисей им рече: ако направите това, ако въоръжени отидете на война пред Господа,
21 и всеки от вас въоръжен премине Иордан пред Господа, докле не изтреби Той пред Себе Си Своите врагове,
22 и земята бъде покорена пред Господа, то след това ще се върнете и няма да бъдете виновни пред Господа и пред Израиля, и ще владеете тая земя пред Господа;
23 но, ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа и за греха си ще претърпите наказание, което ще ви постигне;
24 (L)сградете градове за децата си и кошари за овците си, и сторете онова, що изрекохте с устата си.
25 И Гадовите синове и Рувимовите синове рекоха на Моисея: рабите ти ще сторят, както заповяда господарят ни;
26 децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тука в Галаадските градове,
27 а рабите ти, всички въоръжени като войници, ще отидат пред Господа на война, както казва господарят ни.
28 И Моисей даде за тях заповед на свещеник Елеазара и на Иисуса, Навинов син, и на началниците над племената на синовете Израилеви,
29 (M)и им рече: ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат заедно с вас Иордан, всички въоръжени за война пред Господа, и земята бъде покорена пред вас, дайте им да владеят земя Галаад;
30 ако пък не тръгнат заедно с вас въоръжени (за война пред Господа, то изпратете пред вас имота им, жените им и добитъка им в Ханаанската земя), и те ще получат заедно с вас владение в Ханаанската земя.
31 Тогава Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха и рекоха: както каза Господ на рабите ти, тъй и ще сторим;
32 ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за Ханаанската земя, а дялът на владението ни нека бъде отсам Иордан.
33 (N)И даде Моисей на тях – на Гадовите синове и на Рувимовите синове и на половината коляно на Манасия, Иосифов син, – царството на Сихона, аморейски цар, и царството на Ога, васански цар, земята с градовете ѝ и околностите им, – градовете на земята околовръст.
34 И Гадовите синове съградиха Дивон, Атарот и Ароер,
35 Атарот-Шофан, Иазер и Иогбеха,
36 Бет-Нимра и Бет-Харан, градове укрепени, и кошари за овци.
37 А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим,
38 Нево и Ваал-Меон, чиито имена бидоха променени, и Сивма, и дадоха названия на градовете, които съградиха.
39 (O)И отидоха синовете на Махира, Манасиев син, в Галаад, и го превзеха и изгониха аморейците, които бяха там.
40 И даде Моисей Галаад на Манасиевия син Махира, и той се засели там.
41 (P)Иаир пък, Манасиев син, отиде и превзе селата им и ги нарече Иаирови села.
42 (Q)А Новах отиде и превзе Кенат и подвластните нему градове, и го нарече по името си: Новах.
Числа 32
1940 Bulgarian Bible
32 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
2 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
3 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
4 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
5 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.
6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?
8 Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;
9 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.
10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12 освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
13 Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
14 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
15 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще <станете причина да> погинат всички тия люде.
16 Но те пристъпиха при <Моисея> и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове <в безопасност> от местните жители.
18 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
19 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
20 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
21 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
23 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
24 Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.
26 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
28 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.
29 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
30 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.
32 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.
33 И тъй, Моисей им даде, <то ест>, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
35 Атротсофан, Язир, Иогвея,
36 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
38 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.
39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
40 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.
42 И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com