Add parallel Print Page Options

30 И разказа Моисей на синовете Израилеви всичко, що Господ му бе заповядал.

И говори Моисей към началниците над колената на синовете Израилеви, думайки: ето що заповяда Господ:

(A)ако някой даде оброк Господу, или се закълне с клетва, като наложи зарек на душата си, той не бива да престъпва думата си, а трябва да извърши всичко, що е излязло из устата му.

Ако жена даде оброк Господу и си наложи зарек в бащината си къща, в младините си,

и баща ѝ чуе оброка и зарека ѝ, що е наложила на душата си, и премълчи баща ѝ за това, то всичките ѝ оброци да се изпълнят, и всеки неин зарек, който е наложила на душата си, да се изпълни;

ако ли баща ѝ, като чуе, ѝ забрани, то всичките ѝ оброци и зареци, които е наложила на душата си, да се не изпълняват, и Господ ще ѝ прости, защото баща ѝ е забранил.

(B)Ако се омъжи, а пък е обвързана с оброк, или с дума, излязла из устата ѝ, с която тя се е обвързала,

и чуе мъжът ѝ, и като чуе премълчи, то оброците ѝ да се изпълнят, и зареците, които е наложила на душата си, също да се изпълнят;

ако ли мъж ѝ, като чуе, ѝ забрани и отхвърли оброка ѝ, който е дала, и думата, излязла из устата ѝ, с която тя се е обвързала, (те да се не изпълняват, защото мъж ѝ е забранил) и Господ ще ѝ прости.

10 А оброкът на вдовица и разведена, какъвто зарек и да е наложила на душата си, да се изпълни.

11 Ако жена е дала оброк в къщата на мъжа си, или с клетва е наложила на душата си зарек,

12 и мъж ѝ е чул, а е премълчал и не ѝ е забранил, то всичките ѝ оброци да се изпълнят, и всеки зарек, който е наложила на душата си, да се изпълни;

13 ако ли мъж ѝ, след като е чул, ги е отхвърлил, то всички нейни, излезли из устата ѝ, оброци и зареци на душата ѝ, да се не изпълняват; мъж ѝ ги е унищожил, и Господ ще ѝ прости.

14 Всеки неин оброк и всеки клетвен зарек да смири душата си, мъж ѝ може да утвърди, и мъж ѝ може да отхвърли;

15 ако ли мъж ѝ е мълчал от ден до ден, той с това е утвърдил всичките ѝ оброци и всичките ѝ зареци, с които се е обвързала, утвърдил ги е, защото, като е чул, мълчал е за това;

16 ако ли (мъжът) ги е отхвърлил, след като е чул, той е поел върху си греха ѝ.

17 Това са наредбите, които Господ заповяда на Моисея за отношението между мъж и жена му, между баща и дъщеря му в младините ѝ, в бащината ѝ къща.

30 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже <себе си> със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

10 Но ако <една жена> е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

12 Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

13 Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

14 но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

15 Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

16 Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, <да се пазят> между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, <относно обреците>.