Add parallel Print Page Options

Преход към земята Моав, Валак и Валаам

22 След това израилтяните тръгнаха и се спряха в Моавската равнина оттатък Йордан, срещу Йерихон.

(A)Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил бе сторил на аморейците. И моавците се уплашиха много от този народ, понеже беше многоброен; затова те изпитваха страх пред израилтяните. Тогава моавците казаха на мадиамските старейшини: „Сега този народ ще опустоши всичко около нас, както добитък – полската трева.“ И Валак, Сепфоровият син, който по това време беше цар на моавците, (B)изпрати пратеници при Валаам, Веоровия син, в Петор, при река Ефрат, в земята на народа му, за да го повикат. Те трябваше да му съобщят следното: „Ето един народ е излязъл от Египет; той е покрил лицето на земята и се е разположил срещу мене. Затова ела и прокълни този народ заради мене, защото ме превъзхожда по сила. Тогава може би ще успея да го надвия и да го изгоня от страната си, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.“

И така, моавските и мадиамските старейшини се отправиха на път с дарове за врачуване в ръце; и когато дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи. А той им отговори: „Пренощувайте тук и аз ще ви дам отговор, както ми каже Господ.“ И така, моавските предводители останаха у Валаам. И Бог дойде при Валаам и му каза: „Какви са тези хора при тебе?“ 10 Валаам отвърна на Бога: „Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил при мене да кажат: 11 ‘Ето един народ е излязъл от Египет и е покрил лицето на земята; затова ела и прокълни този народ заради мене. Тогава може би ще съм в състояние да воювам с него и да го изгоня’.“ 12 А Бог нареди на Валаам: „Не отивай с тях и не проклинай този народ, защото е благословен.“ 13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите предводители: „Върнете се в страната си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.“ 14 Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“

15 А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези. 16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: ‘Не отказвай да дойдеш при мене; 17 ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ’.“ 18 В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било; 19 но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“ 20 През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“ 21 На сутринта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавските предводители.

22 Но Божият гняв се разпали затова, че той тръгна, и Господен ангел застана на пътя, за да му попречи, докато Валаам яздеше на ослицата, придружен от двама свои слуги. 23 И понеже ослицата видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и тръгна през полето; а Валаам започна да бие ослицата, за да я върне в пътя. 24 Тогава Господният ангел застана на един тесен път между лозята, където от едната и от другата страна имаше зидове. 25 Ослицата, като видя Господния ангел, се притисна към зида, като притисна към зида и крака на Валаам; и той пак започна да я бие. 26 После Гопсподният ангел тръгна напред и застана на едно толкова тясно място, че нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво. 27 Ослицата, като видя Господният ангел, се смъкна под Валаам; обзет от ярост, Валаам започна да я бие с тояга. 28 (C)Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя проговори на Валаам: „Какво ти сторих, че ме биеш вече трети път?“ 29 А Валаам каза на ослицата: „Защото се измъчих с тебе; да имах нож в ръката, досега да съм те убил!“ 30 Ослицата отвърна на Валаам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил цял живот? Нима съм постъпвала някога така?“ А той отговори: „Не.“

31 И Господ отвори очите на Валаам и той видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръката си; тогава преклони глава и падна на лицето си. 32 Господният ангел му каза: „Защо би ослицата си вече три пъти? Ето сам излязох, за да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред мене; 33 и ослицата, като ме видеше, вече три пъти се отбиваше от мене; ако тя не се беше отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива!“ 34 Тогава Валаам каза на Господния ангел: „Съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; но сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.“ 35 И Господният ангел рече на Валаам: „Иди с тези хора, но говори само това, което аз ще ти кажа.“ И така, Валаам отиде с предводителите на Валак.

36 А Валак, като чу, че идва Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен на самата граница, при река Арнон. 37 Тогава Валак се обърна към Валаам с думите: „Нима не пращах настойчиво пратеници при тебе, за да те повикат? Защо не дойде при мене? Или не съм достоен да ти въздам почести?“ 38 А Валаам отговори на Валак: „Ето аз дойдох при тебе. Но имам ли власт да говоря нещо от свое име? Каквото Бог вложи в устата ми, това и ще кажа.“ 39 След това Валаам тръгна с Валак и пристигнаха в Кириат-Хуцот. 40 И Валак принесе в жертва волове и овци и изпрати от тях на Валаам и на предводителите, които бяха с него.

41 А на сутринта взе Валаам със себе си и се изкачиха на Вааловите височини, откъдето той видя най-близката част от стана на израилтяните.

22 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон.

А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката <Евфрат>, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.

И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене <да кажат:>

11 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.

14 Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.

15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

17 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

19 За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

21 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

22 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя <пред Валаама>, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, <дето имаше> преграда отсам и преграда оттам <край пътя>.

25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.

27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

29 А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град <разположен там>, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

37 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

40 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати <от тях> и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете <до> крайната им част.