Числа 14
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Ропот сред израилтяните и Божият съд за неверието
14 (A)Тогава цялото общество надигна глас; народът викаше и плачеше през цялата нощ. 2 Всички израилтяни роптаеха против Мойсей и Аарон и целият народ им казваше: „Да бяхме измрели в египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели! 3 И защо Господ ни води в тази страна, за да паднем от меч и жените и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?“ 4 И си казаха един на друг: „Да си изберем предводител и да се върнем в Египет.“
5 Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на Израил. 6 А Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, които бяха сред онези, които огледаха страната, раздраха дрехите си 7 и казаха пред цялото събрание на израилтяните: „Страната, през която минахме, за да я огледаме, наистина е много добра. 8 Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тази страна и ще ни я даде – страна, където текат мляко и мед. 9 Само недейте въстава против Господа и не се бойте от народа на тази страна, защото те ще станат плячка за нас. Те нямат защитник, а с нас е Господ; не се бойте от тях.“ 10 Но цялото събрание извика: „Да ги избием с камъни!“ Тогава се яви славата на Господа над скинията на събранието пред целия Израил.
11 И Господ каза на Мойсей: „Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярва въпреки всички знамения, които Аз извърших пред него? 12 (B)(C)Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а от тебе ще направя народ, по-многоброен и по-силен от тях.“ 13 Но Мойсей отговори на Господа: „За това ще чуят египтяните, понеже Ти със силата Си изведе този народ от страната им, 14 (D)и ще го кажат на жителите на тази страна; а те също са чули, че Ти, Господи, им се явяваш лице в лице, когато Твоят облак стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб. 15 И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще кажат: 16 (E)‘Понеже Господ не можа да въведе този народ в страната, която им бе обещал с клетва, затова ги погуби в пустинята.’ 17 И тъй, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил: 18 (F)‘Господ е дълготърпелив и проявява голяма милост; Той прощава беззаконията и престъпленията, но не оставя без наказание; за беззаконието на бащите наказва децата до трето и четвърто поколение.’ 19 Прости греха на този народ поради голямата Си милост, както си прощавал на този народ от Египет дотук.“
20 И Господ каза: „Прощавам им поради молбата ти. 21 (G)(H)Но се заклевам, че целият свят ще се изпълни със славата на Господа! 22 Всички, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не послушаха гласа Ми, 23 (I)няма да видят страната, която с клетва съм обещал на предците им; никой от онези, които Ме презряха, няма да я види. 24 (J)Но понеже Моят служител Халев беше изпълнен с друг дух и Ме следваше във всичко, Аз ще го въведа в страната, в която той влезе, и неговото потомство ще я наследи. 25 Сега, докато амаликитци и хананейци живеят в долината, утре се върнете и навлезте в пустинята при Червено море.“
26 И Господ каза още на Мойсей и Аарон: 27 „Докога този зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота, който вдигат против Мене израилтяните. 28 Кажи им: ‘Кълна се, казва Господ, ще постъпя с вас така, както вие говорехте пред Мене! 29 В тази пустиня ще паднат телата ви, както всички сте преброени, всички, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене. 30 (K)Никога няма да влезете в страната, в която дадох клетва да ви заселя, освен Халев, Йефониевия син, и Иисус, Навиновия син. 31 Но децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка, тях ще въведа; и те ще познаят страната, която вие презряхте. 32 А вашите трупове ще паднат в тази пустиня. 33 И децата ви ще се скитат в пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашето блудство, докато телата ви не погинат в пустинята. 34 Според броя на тези четиридесет дена, през които вие огледахте страната, ще теглите за греховете си четиридесет години – година за ден, за да узнаете какво значи да се отвърна от вас. 35 Аз, Господ, казвам: наистина така ще постъпя с целия този зъл народ, който се е опълчил против Мене; в тази пустиня ще намерят гибелта си и в нея ще измрат.’“
36 И онези, които Мойсей бе изпратил да огледат страната, и като се върнаха, разпространяваха ужасни слухове за тази страна и настройваха против него цялото общество, 37 умряха, поразени от Господа заради тези ужасни слухове за страната. 38 Само Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, останаха живи от мъжете, които бяха ходили да огледат страната. 39 (L)Когато Мойсей изрече тези думи пред всички израилтяни, голяма скръб обзе народа. 40 (M)И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината и казаха: „Ето ние ще отидем на мястото, което Господ ни е обещал, понеже съгрешихме.“ 41 А Мойсей рече: „Защо престъпвате заповедта на Господа? Няма да успеете! 42 Не вървете напред, защото Господ не е сред вас, за да ви брани от враговете ви. 43 Там пред вас са амаликитците и хананейците и ще паднете от меч; вие отстъпихте от Господа, затова Господ няма да бъде с вас.“ 44 И те, в упорството си, се изкачиха навръх планината; но нито ковчегът на завета Господен, нито Мойсей се отделиха от стана. 45 (N)Тогава амаликитците и хананейците, които живееха на онази планина, слязоха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хорма.
Числа 14
1940 Bulgarian Bible
14 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
2 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
3 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
4 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
5 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
6 И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
7 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
8 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
9 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?
12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
14 и ще кажат това на жителите на тая земя, <които> са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки:
18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява <виновния>, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
20 И рече Господ: Прощавам <им>, според както си казал;
21 но наистина <заклевам се> в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
27 До кога <ще търпя> това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
28 Кажи им: <Заклевам> се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
33 И децата ви ще скитат {Еврейски: бъдат овчари.} по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете <какво значи> Аз да съм неблагоразположен.
35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ <ни> е обещал; защото съгрешихме.
41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com