Add parallel Print Page Options

14 (A)Тогава целият народ нададе вик и плака (цялата) оная нощ;

(B)и всички синове Израилеви роптаеха против Моисея и Аарона, и целият народ им думаше: о, да бяхме умрели в Египетската земя, или да бяхме измрели в тая пустиня!

(C)И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож? Жените ни и децата ни ще станат плячка на враговете; не е ли подобре да се върнем в Египет?

И рек оха един другиму: да си изберем главатар и да се върнем в Египет.

(D)Тогава Моисей и Аарон паднаха ничк ом пред цялото събрание на Израилевите синове.

(E)И Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, измежду ония, които бяха обгледали земята, раздраха дрехите си

и казаха на всички събрани синове Израилеви: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е много, много добра.

(F)Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде – тая земя, дето тече мед и мляко;

(G)само не въставайте против Господа и не се бойте от народа на тая земя; защото той ще стане нам за храна: те нямат защита, а с нас е Господ; не се бойте от тях.

10 (H)И цялото събрание рече: да ги избием с камъни! Но славата Господня се яви (в облак) над скинията на събранието на всички синове Израилеви.

11 И рече Господ на Моисея: докога ще Ме огорчава тоя народ? и докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз върших сред него?

12 (I)Ще го поразя с мор, ще го изтребя, и ще произведа от тебе (и от бащиния ти дом) народ по-многоброен и по-силен от него.

13 (J)Но Моисей рече Господу: ще чуят египтяни, изсред които Ти със силата Си изведе тоя народ,

14 (K)и ще кажат това на жителите в тая земя, понеже тия са чули, че Ти, Господи, си между тоя народ, и че Ти, Господи, им даваш да Те виждат лице с лице, и Твоят облак стои над тях, и Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб;

15 (L)и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат:

16 (M)Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята.

17 И тъй, нека се възвеличи силата Господня, както Ти бе казал, думайки:

18 (N)Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен), Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете), и не оставя без наказание, но Който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода.

19 (O)Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука.

20 И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти;

21 (P)но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня:

22 (Q)всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми,

23 (R)няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им; (само на децата им, които са тук с Мене, които не знаят, що е добро, що е зло, на всички малолетни, които нищо не разбират, тям ще дам земята, а) всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят;

24 (S)но Моя раб Халев, задето в него беше друг дух, и задето Ми беше напълно покорен, ще въведа в земята, в която той ходи, и неговото потомство ще я наследи;

25 амаликитци и хананейци живеят в долината; затова утре се върнете и идете в пустинята към Червено море.

26 И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:

27 (T)докога тоя зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота на синовете Израилеви, който дигат против Мене.

28 Кажи им: жив съм Аз, казва Господ: както вие говорихте в ушите Ми, тъй ще сторя и Аз вам;

29 (U)в тая пустиня ще паднат телата ви, и всички вие преброени, колкото сте на брой, от двайсет години и нагоре, които роптахте против Мене,

30 (V)няма да влезете в земята, в която Аз с дигната ръка се клех да ви заселя, освен Халев, Иефониев син, и Иисус, Навинов син;

31 децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте;

32 а вашите трупове ще паднат в тая пустиня;

33 (W)синовете ви пък ще се скитат в пустинята четирийсет години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята;

34 (X)според броя на четирийсетте дни, през които обгледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене.

35 Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против Мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат.

36 И ония, които Моисей бе пращал да обгледат земята и които, след завръщането си, подигнаха против него цялото това общество, пръскайки лоши слухове за земята,

37 (Y)ония, които пръскаха лоши слухове за земята, умряха, поразени пред Господа;

38 (Z)само Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, останаха живи от ония мъже, които бяха ходили да обгледват земята.

39 Като каза Моисей тия думи пред всички синове Израилеви, народът се много натъжи.

40 (AA)И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината, думайки: ето, ще отидем на онова място, за което Господ говори, понеже съгрешихме.

41 Моисей рече: защо престъпвате заповедта Господня? Няма да успеете;

42 не ходете, защото Господ не е между вас, та да ви не поразят враговете ви;

43 защото там пред вас са амаликитци и хананейци, и ще паднете от нож, понеже отстъпихте от Господа, и Господ няма да бъде с вас.

44 (AB)Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината; а ковчегът на завета Господен и Моисей не се отделиха от стана.

45 (AC)Амаликитци и хананейци, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма (и те се върнаха в стана).

14 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.

И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!

И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.

И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,

и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.

Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.

Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

10 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

11 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях?

12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

13 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;

14 и ще кажат това на жителите на тая земя, <които> са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

15 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:

16 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.

17 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки:

18 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява <виновния>, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

19 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

20 И рече Господ: Прощавам <им>, според както си казал;

21 но наистина <заклевам се> в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.

22 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

23 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.

24 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.

25 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

26 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

27 До кога <ще търпя> това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.

28 Кажи им: <Заклевам> се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

29 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

30 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син.

31 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

32 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

33 И децата ви ще скитат {Еврейски: бъдат овчари.} по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

34 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете <какво значи> Аз да съм неблагоразположен.

35 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

36 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,

37 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

38 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

39 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.

40 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ <ни> е обещал; защото съгрешихме.

41 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?

42 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

43 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

44 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.

45 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.