Четвърто Царе 6
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Пророк Елисей и арамейската армия
6 Пророческите ученици казаха на Елисей: „Мястото, където живеем при тебе, е тясно за нас. 2 Нека отидем до Йордан и всеки да вземе по една греда оттам и да си направим място за подслон.“ Той каза: „Вървете!“ 3 Тогава един от тях попита: „Искаш ли да съпроводиш слугите си?“ И той отговори: „Идвам.“ 4 Така той отиде с тях и те отидоха до Йордан, и започнаха да секат дървета. 5 Но когато един от тях поваляше греда, желязото на брадвата му падна във водата. Той завика: „Горко ми, господарю! Тя беше взета назаем!“ 6 Но Божият човек запита: „Къде падна?“ Той му показа мястото и Елисей отсече парче дърво и го хвърли натам, и желязото на брадвата изплува. 7 Тогава той каза: „Вземи го!“ Той протегна ръката си и го взе.
8 Когато арамейският цар тръгна на война против израилтяните, той се посъветва със служителите си и каза: „Ще разположа своя стан на такова и такова място.“ 9 Тогава Божият човек изпрати да кажат на израилския цар следното: „Пази се! Не преминавай през онова място, защото арамейците са залегнали там.“ 10 И израилският цар изпрати мъже към мястото, за което му каза Божият човек. Той го предупреждаваше и предприемаше подобни предпазни мерки не веднъж и не два пъти.
11 И поради това сърцето на арамейския цар се смути; той повика служителите си и ги попита: „Ще ми кажете ли кой от нас ме предава на израилския цар?“ 12 Тогава един от служителите му отговори: „Никой, господарю мой, царю! Това е Елисей, пророкът в Израил. Той известява на израилския цар дори онези думи, които ти говориш в спалнята си!“ 13 И той нареди: „Идете и вижте къде е той и аз ще изпратя да го хванат.“ И му известиха, че той е в Дотан. 14 Тогава сирийският цар изпрати коне, колесници и силна войска. Те пристигнаха през нощта и обкръжиха града.
15 На сутринта прислужникът на Божия човек стана рано и излезе. Но войската беше обкръжила града с коне и колесници и младият човек попита: „Ах, господарю, какво ще правим?“ 16 (A)Елисей отговори: „Не се бой, защото тези, които са с нас, са много повече от онези, които са с тях.“ 17 И Елисей се помоли: „Господи, отвори му очите да види!“ И Господ отвори очите на прислужника и той видя, че цялата планина беше пълна с огнени коне и колесници около Елисей. 18 Когато арамейците отидоха при Елисей, той се помоли на Господа и каза: „Порази, моля Те, тези хора със слепота.“ Той ги порази със слепота според молбата на Елисей. 19 Елисей извика към тях: „Този не е истинският път и това не е градът. Вървете след мене и ще ви заведа при човека, когото търсите.“ И ги заведе в Самария.
20 Когато те влязоха в Самария, Елисей рече: „Господи, отвори очите им да видят!“ Така Господ им отвори очите и те видяха, че са сред Самария. 21 Като ги видя, израилският цар каза на Елисей: „Да ги поразя ли, отче мой?“ 22 Но той отговори: „Не ги поразявай! Ти би ли поразил онези, които си пленил с меча си или с лъка си? Сложи хляб и вода пред тях и нека ядат и пият. След това ги върни на господаря им.“ 23 Така той им приготви изобилна гощавка и те ядоха и пиха. След това ги освободи и те се завърнаха при господаря си. И никога повече грабещи банди от Сирия не влизаха в израилската земя.
Обсадата на Самария и чудното избавление
24 По-късно арамейският цар Венадад събра цялата си войска, излезе и обсади Самария. 25 През време на обсадата настана голям глад в Самария, така че една глава на магаре се продаваше за осемдесет сикли сребро, а четвърт каб гълъбова тор – за пет сикли сребро. 26 Веднъж израилският цар минаваше отгоре по градската стена и една жена извиси към него глас на ридание: „Помогни ми, господарю царю!“ 27 Той отвърна: „Ако Господ не ти помогне, с какво ще ти помогна аз? От хармана ли ще взема или от лина?“ 28 (B)Тогава царят я запита: „Какво те мъчи?“ Тя отговори: „Тази жена ми каза: ‘Дай своя син, за да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.’ 29 Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: ‘Дай своя син, за да го изядем.’ Но тя скри сина си.“ 30 (C)Когато царят чу думите на жената, той раздра дрехите си. Той стори това, докато вървеше по градската стена, и народът видя, че той носи само вретище върху тялото си. 31 Той каза: „Нека Господ ми направи това и още повече, ако днес главата на Елисей, Сафатовия син, остане на раменете му!“
32 А Елисей седеше в дома си и стареите седяха при него. И царят изпрати при него един от своите хора. Преди пратеникът да дойде при Елисей, той каза на стареите: „Виждате ли, че синът на убиеца прати да ми отсекат главата? Сега, когато пратеникът дойде, затворете вратата и го притиснете с нея. Защото, ето – след пратеника идва и тропотът от нозете на господаря му.“ 33 Докато той още говореше с тях, пратеникът пристигна при него и царят каза: „Ето какво бедствие ме постигна от Господа! Какво още да очаквам от Него?“
Четвърто Царе 6
1940 Bulgarian Bible
6 И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем <та внимаваме> пред тебе е тясно за нас.
2 Нека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, гдето да живеем. А той отговори: Идете.
3 И един <от тях> каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда.
4 Отиде, прочее, с тях. И като стигнаха до Иордан, сечеха дървета.
5 А един от тях като сечеше греда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!
6 А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава.
7 И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе.
8 А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.
9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.
10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.
11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та им каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?
12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.
13 И рече: Идете, научете се где е, за да пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е.
14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.
15 И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
16 А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.
17 И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.
18 И когато слязоха към <врага>, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.
19 Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът; дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.
20 И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.
21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?
22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.
23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.
24 А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария.
25 И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.
26 И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!
27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?
28 И царят й рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.
29 И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.
30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.
31 Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.
32 А когато изпрати мъж от служащите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата; тропота на нозете на господаря му не е ли подир него?
33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; <а царят го превари> и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com