Add parallel Print Page Options

Царуването на Йосия в Йерусалим. Намиране на Книгата на закона

22 (A)Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Йерусалим тридесет и една години. Името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адая, от Боцкат. Той вършеше добро в очите на Господа и постъпваше във всичко, както Давид, неговият праотец. Той не се отклоняваше нито надясно, нито наляво.

В осемнадесетата година от царуването си цар Йосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в Господния храм с тази заповед: (B)„Иди при първосвещеник Хелкия и нека измери среброто, донесено в Господния храм, което пазачите, стоящи при прага, са събрали от народа. Нека след това го дадат в ръцете на служителите, определени към Господния храм, и те да го раздадат на работниците, които са в Господния храм, за да поправят светилището, а именно дърводелците, строителите, зидарите, за покупка на греди и на дялани камъни за поправка на храма. Обаче никакво пресмятане да не бъде правено на парите, предадени на тях, защото те са честни служители.“

Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Шафан: „Аз намерих в Господния храм Книгата на закона на Господа.“ Хелкия даде книгата на Шафан и той я прочете гласно. Писарят Шафан отиде при царя и донесе на царя отговор за възложената му работа, като каза: „Слугите ти взеха среброто, което се намираше в храма, и го предадоха на определените служители в храма Господния храм.“ 10 Писарят Шафан извести на царя също: „Свещеникът Хелкия ми даде книга.“ След това Шафан я прочете пред царя. 11 Когато царят чу думите на книгата, той раздра дрехите си 12 и заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Ахбор, син на Михей, на писаря Шафан и на царския служител Асайа следното: 13 „Идете и попитайте Господа за мене, за целия народ и за цяла Юдея относно казаното в тази намерена книга, защото гневът на Господа, който се е разпалил против нас, е голям. Защото нашите предци не са послушали казаното в тази книга, за да вършат според заповяданото ни.“

14 И свещеникът Хелкия отиде заедно с Ахикам, Ахбор, Шафан и Асая при пророчицата Олдама, жена на пазителя на одеждите Шалум, син на Тиква, син на Харкас – а тя живееше в Йерусалим, в Мишна, – и говориха с нея. 15 И тя им каза: „Така говори Господ, Израилевият Бог: ‘Кажете на човека, който ви е изпратил при Мене, че Господ казва: 16 «Ето Аз ще изпратя бедствие върху това място и върху жителите му според всичко, казано в книгата, която юдейският цар прочете. 17 Това е, защото те Ме изоставиха и принасят кадилни жертви на други богове, за да Ме огорчават с всичките дела на ръцете си. Затова гневът Ми се разпали против това място и няма да стихне.» 18 На юдейския цар, който ви изпрати, за да попитате Господа, кажете това: «Така казва Господ, Израилевият Бог, относно думите, които ти изслуша: 19 Понеже сърцето ти се разкая и ти самият се смири пред Господа, когато чу думите против това място и жителите му – че те ще бъдат ужасен пример и за проклятие, – и раздра дрехите си, и плака пред Мене, Аз те чух – говори Господ, 20 – затова, ето Аз ще те прибера при предците ти и ти ще бъдеш положен в своя гроб в мир. Твоите очи няма да видят всичките тези злини, които Аз ще докарам върху това място»’.“ И занесоха отговора на царя.

22 Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година; а името на майка му бе Иедида, дъщеря на Адаия от Васкат.

Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно в пътя на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.

И в осемнадесетата година на цар Иосия, царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза:

Иди при първосвещеника Хелкия та <му речи> да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от людете,

и нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома, -

на дърводелците, на строителите и на зидарите, - и за да купят дървета и дялани камъни за да поправят дома.

Обаче, не държаха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно.

Тогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана, който я прочете.

И секретарят Сафан отиде при царя и доложи на царя, казвайки: Слугите ти иждивиха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.

10 Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

11 А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.

12 Тогава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Аховора Михеевия син, на секретаря Сафан, и на царския слуга Асаия, казвайки:

13 Идете, допитайте се до Господа за мене, за людете и за целия Юда, относно думите на тая книга, която се намери; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тая книга та да постъпват напълно според както е писано за нас.

14 И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асаия отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.

15 И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:

16 Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам злото на това място и на жителите му, според всичко което е писано в книгата, която Юдовият цар е прочел.

17 Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място, и няма да угасне.

18 Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул:

19 Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат <за> проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

20 Ето, прочее, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.