Add parallel Print Page Options

Войната между Птолемей IV Филопатор и Антиох IV

Филопатор, като научи от завърналите се при него, че Антиох е отнел намиращите се под негова власт местности, даде заповед за подготовка на цялата си войска – пехота и конници, взе със себе си сестра си Арсиноя и се отправи за страната Рафия, където бяха разположени на стан войските на Антиох. Тогава някой си Теодот реши да осъществи свой таен замисъл. Като взе със себе си най-добре въоръжените хора, които Птолемей му бе поверил, през нощта се вмъкна в шатрата на Птолемей, за да го убие насаме и с това да предотврати войната. Но Доситей, синът на Дримил, по род юдеин, който по-късно бе изменил на Закона и отстъпил от отеческата вяра, изведе Птолемей, а в шатрата постави неизвестен човек, на когото бе отредено да изтърпи неговата участ. А когато настана свирепа битка и вече изглеждаше, че Антиох печели надмощие, Арсиноя тръгна сред войските, обляна в сълзи и с разпуснати коси, насърчаваше ги да се сражават храбро за себе си, за децата и жените, като обещаваше, че ако победят, ще даде на всеки по две мини злато. И се случи така, че неприятелите бяха разбити в ръкопашен бой и много от тях бяха пленени. След като удържа победа в битката, Филопатор реши да обходи близките градове, за да ги насърчи. Той стори това, като раздаде дарове на светилищата и вдъхна мъжество у подвластните му.

Настояването на Филопатор да влезе в храма в Йерусалим

А след като юдеите изпратиха при него пратеници от съвета и старейшините да го поздравят, да му поднесат дарове и да изразят радостта си от станалото, той пожела да отиде при тях, колкото се може по-скоро. Когато пристигна в Йерусалим, принесе жертва на великия Бог, въздаде благодарност и стори онова, което подобаваше за свещеното място. Щом влезе там, той беше поразен от величието и великолепието му. 10 Удивен и от богатата украса на храма, пожела да влезе в светилището. 11 Ала когато му казаха, че не бива да прави това, защото на никого и от техния народ не е позволено да влиза там, дори и на свещениците, а само на първосвещеника, който стои над всички, и то веднъж в годината, той не искаше и да чуе. 12 Дори когато му прочетоха Закона, той не се отказа от намерението си и твърдеше, че трябва да влезе: „Те могат и да са лишени от тази чест, но аз – не!“ 13 [a] И питаше защо, когато влизал в храма, никой от присъстващите не го е спрял? 14 И когато някой несъобразително се обади, че са постъпили неправилно, 15 [b] той отговори: „Както и да е станало това, все пак аз ще вляза, все едно искат ли те, или не искат!“ 16 Тогава свещениците в пълно одеяние паднаха на лицата си и се молеха на великия Бог да им помогне в сполетялата ги беда и да спре устрема на онзи, който иска да нахлуе с насилие. Храмът се изпълни с техните писъци и сълзи, 17 [c] а останалите в града се стекоха смутени, мислейки, че се е случило нещо необикновено. 18 Девойките, затворени в своите стаи с майките си, излизаха навън, посипваха главите си с пепел и прах и огласяха улиците с плач и ридания. 19 Други пък в сватбени накити, изоставили приготовленията и подобаващата свенливост, се лутаха из града. 20 А майки и кърмачки, оставяйки тук-там новородени деца, едни – у дома си, други – по улиците, се стичаха, без да отправят поглед назад, към пресветия храм. 21 Различни бяха молитвите на събралите се тук поради светотатственото му деяние. 22 Наред с това някои от гражданите, изпълнени с решимост да не допуснат онзи, който настоятелно искаше да нахлуе, да изпълни намерението си, 23 [d] отправиха призив да грабнат оръжие и храбро да умрат за бащиния Закон. Така създадоха голям смут в храма, [e] но макар и с мъка, те бяха спрени от старейшините и свещениците и останаха на мястото си за молитва. 24 А в това време народът, както и преди, продължаваше да се моли. 25 [f] Старейшините в близост до царя по всякакъв начин се опитваха да отклонят високомерните му помисли от онова, което възнамеряваше да стори. 26 Но той, обладан от дързост, отхвърли всичко и беше почти на крачка да изпълни вече споменатото си намерение. 27 Като видяха това, приближените му започнаха заедно с нашите да призовават Всемогъщия да се притече на помощ в сполетялата ги беда и да не допусне това беззаконно и надменно деяние. 28 От непрекъснатите и покъртителни викове сред насъбралия се народ се вдигаше невъобразим шум. 29 И сякаш не само хората, но и стените и самите основи издаваха вик, понеже всички в този миг предпочитаха смъртта пред оскверняването на свещеното място.

Footnotes

  1. 1:13 В Синодалната Библия 1:13 е част от 1:12.
  2. 1:15 В Синодалната Библия 1:15 е част от 1:13.
  3. 1:17 В Синодалната Библия 1:17 е част от 1:14.
  4. 1:23 В Синодалната Библия текстът: „отправиха призив да грабнат оръжие и храбро да умрат за бащиния Закон. Така създадоха голям смут в храма“ е част от 1:19.
  5. 1:23 В Синодалната Библия текстът: „но макар и с мъка, те бяха спрени от старейшините и свещениците и останаха на мястото си за молитва“ е 1:20.
  6. 1:25 В Синодалната Библия 1:25 е част от 1:21.