Трето Царе 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Освещаване на Соломоновия храм
8 (A)Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини – всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град – Сион. 2 И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним. 3 Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега 4 и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите. 5 А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат.
6 И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите, 7 защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му. 8 А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес. 9 (B)В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя.
10 Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм 11 (C)и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм. 12 (D)Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак. 13 Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“
14 И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше. 15 Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза: 16 ‘От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.’
17 (E)Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев. 18 Но Господ каза на баща ми Давид: ‘Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш; 19 обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.’ 20 И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев. 21 В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“
22 И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето 23 (F)и каза: „Господи, Боже Израилев, няма Бог като Тебе нито на небето горе, нито на земята долу. Ти пазиш завета и проявяваш милостта Си към служителите Си, които правят добро пред Тебе от цялото си сърце. 24 Ти спази това, което беше обещал на Своя служител Давид, моя баща – Ти говори със Своята уста и го изпълни днес. 25 (G)Сега, Господи, Боже Израилев, спази, каквото бе обещал на Своя служител Давид, моя баща, когато каза: ‘Пред лицето Ми винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство, но само ако твоите синове се придържат в пътя си, ходейки пред Мене, както ти ходеше пред Мене.’ 26 Затова сега, Боже Израилев, нека бъде потвърдено Твоето слово, което си изрекъл пред Своя служител Давид, моя баща!
27 (H)Наистина ли Бог ще живее на земята? Ето небето, дори небето на небесата, не могат да Те поберат, колко по-малко – този храм, който построих[a]. 28 Но погледни милостиво към молитвата на Своя служител и към молбата му, Господи, Боже мой, вслушай се в молбата и молитвата, с която Твоят служител Ти се моли днес, 29 (I)така че очите Ти да бъдат отворени към този храм денем и нощем, към мястото, за което си казал: ‘Името Ми ще бъде там’ – и изслушвай молитвата, с която Твоят служител ще се моли на това място. 30 Вслушвай се в молбата на Своя служител и на Своя народ Израил, когато се молят на това място. Чуй в Своето място на обитаване в небето, чуй и прости.
31 Когато някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне, и поради това дойдат пред Твоя жертвеник в този храм, 32 тогава чуй на небето и извърши правосъдие за служителите Си – обяви беззаконния, така че да стовариш постъпката му върху неговата глава, и оправдай невинния, като му въздадеш според правдата му.
33 (J)Когато Твоят народ Израил претърпи поражение от неприятели заради греха си против Тебе, когато се обърне към Тебе, прослави името Ти и Те помоли в този храм, 34 тогава чуй и прости греха на Своя народ Израил, и го върни в земята, която си дал на предците му.
35 (K)Когато небето се затвори и не вали дъжд, защото израилтяните са съгрешили пред Тебе, когато се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже Ти си ги смирил, 36 чуй тогава от небето и прости греха на служителите Си и на Своя народ Израил, тъй като си им посочил добрия път, по който да вървят, и дай дъжд на Своята земя, която си дал на Своя народ в наследство.
37 (L)Ако настанат глад в страната или мор, палещ вятър, мана, скакалци или пояждащи насекоми, или неприятел го притесни в земята му, както и някакво бедствие или болест, 38 тогава при всяка молитва, при всяка молба, която се отправи от някой човек от целия Ти народ Израил, когато почувства болка в сърцето си и простре ръцете си към този храм, 39 чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и помилвай; стори и въздай на всеки според всичките му постъпки като Сърцеведец, защото само Ти познаваш сърцето на всички човешки синове, 40 (M)за да се боят от Тебе през цялото време, докато живеят на земята, която си дал на предците ни.
41 Ако чужденец, който не е от Твоя народ Израил, дойде от далечна земя заради Твоето име, 42 защото всички ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна мощна ръка и за Твоята простряна ръка – дойде и се помоли в този храм, 43 чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и стори всичко, за което чужденецът Те призовава, за да познаят Твоето име всички народи по земята и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да разберат, че този храм, който изградих, е наречен на Твоето име.
44 Ако Твоят народ тръгне на война против свой неприятел, където Ти го изпращаш, и се помоли на Господа, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твоето име, 45 тогава чуй от небето молитвата и молбата му и стори за него, каквото му е нужно.
46 (N)Когато съгрешат пред Тебе – защото няма човек, който да не греши – и Ти се разгневиш срещу тях, и ги предадеш на неприятелите им, и завелите ги в плен ги отведат във вражеската страна, далечна или близка, 47 (O)и когато в земята, където ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят, като кажат: ‘Съгрешихме, беззаконствахме, виновни сме’, 48 и когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в страната на неприятелите си, които са ги пленили, и се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който изградих на Твоето име, 49 тогава чуй от небето, от мястото, което Ти обитаваш, тяхната молитва и молба, стори за тях, каквото им е нужно; 50 (P)и прости на Своя народ това, което е съгрешил против Тебе, и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към него в онези, които са го пленили, за да бъдат милостиви към него: 51 (Q)защото той е Твой народ и Твой дял, който Ти изведе от Египет, от желязната пещ. 52 Нека очите Ти бъдат открити към молбата на Твоя служител и молитвата на Твоя народ Израил, за да се вслушваш, когато Те призовават, 53 защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички народи на земята, както си казал чрез Своя служител Мойсей, когато изведе предците ни от Египет, Господи Боже.“
54 След като Соломон коленичил произнесе към Господа цялата тази молитва и молба, той стана пред жертвеника Господен с ръце, прострени към небето. 55 И като застана, благослови на висок глас цялото Израилево събрание, казвайки: 56 (R)„Благословен да бъде Господ, Който даде спокойствие на Своя народ Израил, както беше обещал. Не остана нито една неизпълнена дума от всички Негови добри обещания, които беше изрекъл чрез Своя служител Мойсей. 57 Нека да бъде с нас Господ, нашият Бог, както Той беше с нашите предци. Да не ни изоставя, да не ни напуска, 58 да склони сърцата ни към Себе Си, за да ходим по всичките Му пътища и да спазваме заповедите Му, наредбите и решенията Му, които е дал на предците ни. 59 И тези думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат близо до Господа, нашия Бог, за да върши всеки ден, каквото е нужно за Неговия служител и за Неговия народ Израил, 60 за да разберат всички народи по света, че Господ е Бог и няма друг. 61 И нека вашето сърце да бъде напълно предано на Господа, нашия Бог, за да постъпвате според наредбите и да спазвате заповедите Му, както е днес.“
62 Тогава царят и цял Израил с него принесоха жертва на Господа. 63 Соломон принесе мирна жертва на Господа двадесет и две хиляди глави едър добитък и сто и двадесет хиляди глави дребен добитък. Така царят и всички израилтяни осветиха Господния храм. 64 В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред Господния храм – принесе там всеизгаряния и хлебен принос, и тлъстината на мирните жертви. Защото бронзовият жертвеник, който е пред храма на Господа, беше малък да побере всеизгарянията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.
65 (S)Така Соломон отпразнува по онова време празника Шатри. И цял Израил беше с него – голямо събрание, от Емат до Египетския поток спазиха празника пред Господа, нашия Бог: седем дена и още седем дена[b] – четиринадесет дена. 66 На осмия ден Соломон разпусна народа. И всички благословиха царя и се разотидоха по домовете си, като се радваха и веселяха от сърце за всичкото добро, което Господ направи на Своя служител Давид и на Своя народ Израил.
Трето Царе 8
1940 Bulgarian Bible
8 Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините <домове> на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.
2 И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.
3 А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.
4 Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.
5 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.
6 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.
7 Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.
8 И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.
9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.
10 А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;
11 така щото поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.
12 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.
13 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
14 После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
15 Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:
16 От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, <гдето> да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.
17 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;
18 но Господ рече на Баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
19 Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дома за името Ми.
20 Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.
21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.
22 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:
23 Господи Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
24 Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както <се вижда> днес.
25 Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.
26 Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.
27 Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!
28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,
29 за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.
30 Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
31 Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,
32 тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.
33 Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,
34 тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.
35 Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,
36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.
37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -
38 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,
39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),
40 за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
41 Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,
42 (защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,
43 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.
44 Ако людете Ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа <като се обърнат> към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
45 тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.
46 Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,
47 все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,
48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят <като се обърнат> към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
49 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,
50 и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;
51 защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.
52 Нека, прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;
53 защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.
54 И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.
55 И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:
56 Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.
57 Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!
58 да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!
59 И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;
60 така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.
61 Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както <правите> днес.
62 Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.
63 За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.
64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.
65 По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор <събран из местностите> от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.
66 А на осмия ден разпусна людете; и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com