Add parallel Print Page Options

18 След като се измина много време, в третата година Господ отправи слово към Илия и каза: „Иди и се яви пред Ахав, и ще дам дъжд на земята.“ Така Илия тръгна, за да се яви пред Ахав. А гладът в Самария беше станал голям. Ахав беше повикал своя домоуправител Авдий. А Авдий беше твърде богобоязлив. Когато Йезавел изтребваше Господните пророци, Авдий взе сто пророци и ги скри в пещери, по петдесет, и ги поддържаше с хляб и вода. Ахав беше казал на Авдий: „Хайде да тръгнем по страната към всички водни извори и към всички потоци по земята ѝ. Дано някъде намерим трева, за да изхраним конете и мулетата си и да не се лишим от добитъка.“ И те разделиха помежду си израилската земя, за да я обходят. Ахав тръгна по един път, а Авдий вървеше по друг път.

И когато Авдий беше на път, ето срещна го Илия. Той го позна, поклони се до земята и каза: „Ти ли си, господарю мой Илия?“ А той отговори: „Аз съм. Иди, кажи на господаря си Ахав: ‘Илия е тук’.“ Авдий попита: „В какво съм се провинил, че предаваш своя служител в ръката на Ахав, за да ме умъртви? 10 Жив да е Господ, твоят Бог, че няма народ и царство, където господарят ми да не е изпращал да те търси. И когато казваха: ‘Няма го’, той изискваше клетва от царството и народа, че не са те намерили. 11 А ти сега казваш: ‘Иди, кажи на господаря си, че Илия е тук.’ 12 А когато аз си отида от тебе, кой знае къде ще те отнесе Господният Дух. И така, когато дойда да известя на Ахав и той не те намери, ще ме убие, а аз, твоят раб, съм богобоязлив от младини. 13 Нима не е известено на тебе, господаря ми, какво направих, когато Йезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души в пещери, по петдесет, и ги поддържах с хляб и вода? 14 А ти сега казваш: ‘Иди, кажи на господаря си Ахав, че Илия е тук’, и той ще ме убие.“ 15 Тогава Илия каза: „Жив да е Господ Вседържител, на Когото служа! Днес ще се явя пред него.“ 16 Така Авдий отиде да пресрещне Ахав и да му извести. И Ахав тръгна към Илия.

17 Когато Ахав видя Илия, го попита: „Ти ли си този, който смущава Израил?“ 18 А той отговори: „Не аз смущавам Израил, но ти и твоят бащин дом, понеже изоставихте Господните заповеди и сам ти ходиш по разни ваали. 19 Сега изпрати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четиристотин пророци на Астарта, които се изхранват от трапезата на Йезавел.“

20 И така, Ахав изпрати вест до всички израилтяни и събра на планината Кармил пророците. 21 Тогава Илия се приближи до хората и каза: „Още ли се колебаете? Ако Господ е истинският Бог, следвайте Го, а ако е Ваал, следвайте него.“ И народът не му отговори нито дума. 22 Тогава Илия каза на народа: „Аз останах единствен от Господните пророци, а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души[a]. 23 Нека ни бъдат дадени два млади бика. И те да си изберат единия, да го разсекат и да го поставят върху дървата, но нека не запалват огъня, а аз ще приготвя другия и ще го поставя на дървата, а огън няма да подклаждам. 24 Тогава вие призовете името на вашия бог, а аз ще призова името на Господа. Тогава онзи бог, който отговори чрез огън, той е истинският Бог.“ И целият народ отговори: „Добре каза!“

25 А на Вааловите пророци Илия каза: „Изберете си едния бик и го пригответе първо, понеже сте мнозина, и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.“ 26 Те взеха бика, който им бе даден, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне, казвайки: „Ваале, отговори ни!“ Но не се чу глас и нямаше отговор. И те скачаха около жертвеника, който бяха направили. 27 А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: „Викайте по-силно, защото той е бог, може би размишлява или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи – така ще се събуди!“ 28 И те завикаха със силен глас и се бодяха с ножове по обичая, така че кръв течеше по тях. 29 (A)И като мина пладне, те все още буйстваха до вечерното приношение, но нямаше нито глас, нито отговор, никакъв отзвук.

30 Тогава Илия повика целия народ: „Приближете се към мене!“ И целият народ се приближи към него. И той възстанови срутения жертвеник на Господа. 31 (B)Илия взе дванадесет камъка, според числото на племената на синовете на Яков, на когото Господ беше казал така: „Твоето име ще бъде Израил!“ 32 И съгради от тези камъни жертвеник на името на Господа и около жертвеника направи окоп с вместимост две сати зърно, 33 и постави дърва, разсече бика и го постави върху дървата. 34 [b] След това той нареди: „Напълнете четири делви вода и я излейте върху жертвата всеизгаряне и върху дървата![c]“ После каза: „Повторете!“ И повториха. И каза: „Направете го трети път!“ И те направиха същото трети път. 35 Така водата се разля около жертвеника и окопът се напълни с вода.

36 По времето, когато се принасяше вечерната жертва, пророк Илия се приближи[d] и каза: „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев![e] Нека познаят днес[f], че Ти си Бог в Израил и че аз съм Твой служител, и че аз направих всички тези неща според Твоето слово. 37 Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека този народ разбере, че Ти, Господи, си истинският Бог, и Ти ще обърнеш сърцата им[g].“ 38 (C)Тогава огън от Господа падна и изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и погълна водата, която беше в окопа. 39 Когато целият народ видя това, падна по лицето си и каза: „Господ, Той е Бог! Господ, Той е Бог!“ 40 Тогава Илия им отвърна: „Хванете Вааловите пророци. Нито един от тях да не се спаси!“ Хванаха ги и Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.

41 И Илия каза на Ахав: „Изкачи се, яж и пий, защото се чува шум от бурен дъжд.“ 42 (D)Така Ахав отиде да яде и да пие, докато Илия се изкачи на върха на Кармил. Той се наведе до земята и постави лицето си между своите колена. 43 Тогава каза на слугата си: „Изкачи се, погледни към морето.“ И той се изкачи по-нагоре и каза: „Няма нищо.“ И така Илия каза седем пъти: „Иди пак!“ 44 На седмия път слугата каза: „Ето от морето се издига малък облак като човешка длан.“ Тогава пророкът каза: „Иди и кажи на Ахав: ‘Впрегни колесницата си и слез, за да не ти попречи дъждът’.“ 45 А междувременно небето се помрачи от облаци и вятър и се изливаше силен дъжд. Ахав се качи на колесницата и тръгна за Йезреел. 46 И силата на Господ беше с Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахав до Йезреел.

Footnotes

  1. 18:22 В Септуагинта е добавено: „и четиристотин пророци на Астарта“.
  2. 18:34 В Цариградската Библия текстът: „След това той нареди: „Напълнете четири делви вода и я излейте върху жертвата всеизгаряне и върху дървата!“ е част от 18:33.
  3. 18:34 В Септуагинта е добавено: „И така направиха“.
  4. 18:36 В Септуагинта е добавено: „извика към небето“.
  5. 18:36 В Септуагинта е добавено: „Чуй ме, Господи, чуй ме днес чрез огъня!“
  6. 18:36 В Септуагинта е добавено: „тези хора“.
  7. 18:37 В Септуагинта е добавено: „към Себе Си“.

18 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята <и иди> към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

10 <Заклевам ти се в> живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го <тук>, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

12 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, <че си тук>, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

13 Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

15 Но Илия рече: <Заклевам ти се в> живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

16 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

17 А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18 А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

19 Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

20 И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

21 Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

22 Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

23 Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

24 Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

25 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

26 И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

27 А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

28 И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

29 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на <вечерния> принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

30 Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

31 защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

32 И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

33 И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

34 И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

35 И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

36 А в часа на <вечерния> принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

37 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

38 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

39 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

40 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

41 Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото <се чува> глас на изобилен дъжд.

42 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. <А Илия> рече: Иди пак, до седем пъти.

44 И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава <Илия> каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни <колесницата си> та слез, за да те не спре дъждът.

45 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

46 И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.