Add parallel Print Page Options

Дела и чудеса на пророк Илия

17 (A)И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“ И Господ отправи слово към него: „Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“ Той тръгна и направи според словото на Господа – отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан. (B)Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока. А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд.

(C)И Господ отправи слово към него: (D)„Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“ 10 И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“ 11 Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“ 12 А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“ 13 А Илия ѝ каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си, 14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната’.“ 15 Тя стана и направи, както ѝ каза Илия – и тя, и той, и домът ѝ се изхранваха много дни. 16 Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия.

17 (E)След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша. 18 Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“ 19 А той ѝ отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си. 20 Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина ѝ?“ 21 (F)После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“ 22 И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя. 23 (G)Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“ 24 А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“

17 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: <В името на> живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, <заявявам ти че> през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

И Господното слово дойде към него и рече:

Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

Тогава Господното слово дойде към него и рече:

Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

10 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.

12 А тя рече: <Заклевам се в> живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

13 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

14 защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

15 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха <много> дни.

16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.

17 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

18 Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

19 А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

20 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

21 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

23 Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.