Трета Ездра 4

Библия, синодално издание

4 Тогава ми отговори пратеният при мене Ангел, чието име е Уриил,

² и каза: „сърцето ти е отишло твърде далеко в тоя век, че мислиш да постигнеш пътя на Всевишния“.

³ Аз отговорих: „така е, господарю“. А той ми каза: „пратен съм да ти покажа три пътища и да ти предложа три подобия.

⁴ Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча, отде е произлязло лукавото сърце“.

⁵ Тогава аз казах: „говори, господарю“. А той ми рече: „иди и претегли тежината на огъня, или измери ми духането на вятъра, или върни ми деня, който вече е изминал“.

⁶ „Кой човек, отговорих аз, може да извърши това, което ти искаш от мене?“

⁷ А той ми рече: „ако бих те попитал, колко обиталища има в морското сърце, или колко извори има в самата основа на бездната, или колко са жилите над твърдта, или какви са пределите на рая, –

⁸ ти, може би, ще ми отговориш: в бездната не съм слизал, както и в ада, и на небето никога не съм възлизал.

⁹ А сега аз те попитах само за огъня, вятъра и деня, който си преживял, и за това, без което ти не можеш, – и на това ми не отговори“.

¹⁰ И каза ми: „ти не можеш позна дори това, що е твое и що е било от младини с тебе,

¹¹ как тогава твоят съсъд би могъл да вмести в себе си пътя на Всевишния и в тоя вече явно покварен век да разбере покварата, която е явна за моите очи?“

¹² На това аз казах: „по-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в нечестия и да страдаме, без да знаем защо“.

^13 (A)А той в отговор ми каза: „ето, аз отидох в полската гора и заварих дървесата да държат съвет.

¹⁴ Те казваха: дойдете, да идем да обявим война на морето, за да отстъпи пред нас, и там да си развъдим други гори.

¹⁵ Тъй също и морските вълни имаха съвет: дойдете, казваха те, да въстанем и завладеем полските гори, за да си придобием и там друго място.

¹⁶ Но кроежът на гората излезе празен, защото дойде огън и я изгори.

¹⁷ Тъй също се свърши и кроежът на морските вълни, защото застана пясъкът и ги задържа.

¹⁸ Ако ти беше им съдия, кого щеше да оправдаеш или кого щеше да обвиниш?“

¹⁹ „Наистина, отговорих аз, кроежите им са били суетни, защото на гората е дадена земя, дадено е място и на морето, за да носи вълните си“.

²⁰ А той ми отговори и рече: „ти справедливо разсъди; а защо не съди тъй също сам себе си?

²¹ Защото, както земята е дадена за гората, а морето – за вълните му, тъй обитателите на земята могат да разберат само онова, що е на земята, а обитателите на небесата могат да разберат онова, що е в небесните висини“.

²² Отговорих и казах: „моля Ти се, Господи, да ми се даде ум да разбирам.

²³ Не искам да Те питам за висшето, а за това, което всеки ден става у нас: защо Израил е предаден на езичниците за поругание? защо народът, който Ти възлюби, е даден на нечестиви племена, и законът на отците ни е доведен до нищожество, и писани наредби никъде няма?

²⁴ Преминаваме през тоя век като скакалци, прекарваме живота си в страх и ужас, и станахме недостойни за милосърдие.

²⁵ Но какво ще направи Той с името Си, което е нам наречено? – ето за кое питах аз“.

²⁶ А той ми отговори: колкото повече изпитваш, толкова повече ще се чудиш, защото тоя век много бърза към края си

²⁷ и не може да обгърне онова, що е обещано на праведните в бъдните времена, защото тоя век е пълен с неправда и немощи.

²⁸ А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посеяно, а за изкореняването му още не е дошло време.

²⁹ Затова докле посеяното се не изтръгне, и мястото, дето е посеяно злото, се не разчисти, – няма да дойде мястото, на което е посеяно доброто.

³⁰ Защото зърното от злото семе е посеяно в сърцето на Адама още отначало, и колко нечестия е породило то досега и ще поражда, докле настъпи вършитба!

³¹ Размисли си, зърното от злото семе колко нечестиви плодове е народило!

³² Когато се пожънат безбройните му класове, какво голямо гумно ще потрябва!

³³ „Но как и кога ще бъде това?“ попитах го аз; „защо нашите години са малки и злочести?“

³⁴ „Не бързай да се издигаш, отговори той, по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него: много далеч отиваш.

³⁵ Нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори, думайки: докога ще се надяваме тъй? и кога ще дойде плодът на нашата отплата?“

³⁶ На това ми отговори архангел Иеремиил: „когато се изпълни броят на семената във вас, защото Всевишният с теглилка е претеглил тоя век,

³⁷ с мярка е измерил времената и с число е изброил часовете – и няма да потикне и няма да ускори, докле се не изпълни определената мяра“.

³⁸ Аз пък отговорих на това и му казах: „о, Владико Господи! но ние всички сме препълнени с нечестие.

³⁹ И, може би, поради нас се не напълнят житниците на праведните и поради греховете на земните обитатели“.

⁴⁰ На това той ми отговори: „иди, попитай непразна жена: може ли, след като изтекат девет месеци, нейната утроба да задържи в себе си плода?“

⁴¹ Аз отговорих: „не може, Господи“. Тогава той ми рече: „подобни на утробата са и обиталищата на душите в преизподнята.

⁴² Както родилка бърза до роди, за да се избави от родилни болки, тъй и те бързат да върнат тям повереното.

⁴³ Най-напред ще ти бъде показано това, което желаеш да видиш“.

⁴⁴ „Ако съм придобил благодат пред твоите очи, отговорих аз, и ако това е възможно и ако аз съм способен за това,

⁴⁵ покажи ми: онова, което има да дойде, по-голямо ли е от онова, що е изминало, или което се е сбъднало по-голямо ли е от онова, което ще стане?

⁴⁶ Каквото е минало, това зная, а какво ще дойде, не зная“.

⁴⁷ Той ми каза: „застани от дясната ми страна, и ще ти обясня значението чрез подобие“.

⁴⁸ И аз застанах – и видях: ето, запалена пещ минава пред мене, и когато пламъкът премина, видях: остана дим.

⁴⁹ След това мина пред мене облак, пълен с вода, и от него се изля силен дъжд; но щом устремният дъжд престана, останаха капки.

⁵⁰ Тогава той ми каза: „размисли си: както дъждът е нещо повече от капки, а огънят – нещо повече от дим, тъй мярката на миналото е взела надмощие, а са останали капки и дим“.

⁵¹ Тогава аз го помолих и казах: „мислиш ли, че ще доживея до тия дни? И какво ще стане през тия дни?“

⁵² На това той отговори и каза: „за личбите, за които ме питаш, нещо мога да ти кажа, а за твоя живот не съм пратен да говоря с тебе, пък и не зная.