Трета Царства 17
Библия, синодално издание
17 (A)И (пророк) Илия Тесвитец, от галаадските жители, каза на Ахава: жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.
2 И биде слово Господне към него:
3 тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан;
4 (B)от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там.
5 И той отиде и стори според словото Господне; отиде и остана при поток Хорат, който е срещу Иордан.
6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока.
7 След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.
8 И биде слово Господне към него:
9 (C)стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.
10 (D)И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.
11 Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб.
12 (E)Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера дветри дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.
13 А Илия ѝ рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после;
14 защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.
15 Тя отиде и направи тъй, както ѝ каза Илия; и храни се тя, и той и домът ѝ няколко време.
16 Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.
17 След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане.
18 Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
19 (F)А той ѝ отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си;
20 (G)и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина ѝ?
21 (H)И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!
22 (I)И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.
23 (J)Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.
24 Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.
Трето Царе 17
1940 Bulgarian Bible
17 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: <В името на> живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, <заявявам ти че> през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.
2 И Господното слово дойде към него и рече:
3 Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.
4 Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.
5 И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.
6 И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.
7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.
8 Тогава Господното слово дойде към него и рече:
9 Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.
10 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.
11 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.
12 А тя рече: <Заклевам се в> живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
13 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;
14 защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.
15 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха <много> дни.
16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.
17 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.
18 Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
19 А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.
20 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?
21 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.
22 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.
23 Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.
24 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com