Трета Ездра 14
Библия, синодално издание
14 След три дни седях под дъба – и ето, из къпината срещу мене излезе глас и каза: „Ездра, Ездра!“
2 Аз казах: „ето ме, Господи“, и се изправих на нозете си.
3 Тогава Той ми рече: „в къпината се открих и говорих Аз на Моисея, когато Моят народ беше роб в Египет;
4 (A)пратих го и изведох народа Си из Египет, доведох го на планина Синай и го държах при Себе Си много дни;
5 тогава му открих много чудеса и показах тайните на времената и края, заповядах му и казах:
6 тия думи обяви, а другите скрий.
7 И сега тебе говоря:
8 личбите, които ти показах, и сънищата, що ти видя, и тълкуванията, които чу, вложи ги в сърцето си,
9 защото ти ще бъдеш взет измежду людете и ще общуваш с Моя Син и с подобни тебе, докле се свършат времената.
10 Защото векът изгуби младостта си, и времената се приближават към старост,
11 понеже векът е разделен на дванайсет части – и десетте му части и половината от десетата част вече изминаха,
12 и остава онова, което иде след половината от десетата част.
13 И тъй, уреди сега къщата си и вразуми народа си, утеши унизените и се отречи от тлението,
14 и отстрани от себе си смъртните помисли, отхвърли човешките теготи, снеми от себе си немощите на естеството и остави настрана тежките за тебе помисли – и се готви да се преселиш от тия времена.
15 Защото сетне ще настъпят повече неволи, отколкото си видял сега.
16 Колкото светът слабее от старост, толкова ще се умножи злото за живите;
17 още повече ще се отдалечи истината, и ще се доближи лъжата. Вече бърза да дойде видението, което ти видя“.
18 Тогава аз отговорих и казах: „ето, аз съм пред Тебе, Господи;
19 аз ще отида, както Ти ми заповяда, и ще вразумя сегашния народ. Но кой ще научи ония, които сетне ще се родят?
20 Защото светът лежи в тъмнина, и живеещите в него са без светлина,
21 защото Твоят закон е изгорен, и затова никой не знае, какво си Ти извършил, или какво трябва те да вършат,
22 Но ако съм придобил милост пред Тебе, прати ми Духа Светаго, да напиша аз всичко, що е било направено в света от начало, що е било написано в Твоя закон, за да могат людете да намерят пътеката, и ония, които поискат да живеят в последните времена, да могат да живеят“.
23 И Той ми отговори и рече: „иди, свикай народа и му кажи, да те не търси в течение на четирийсет дена.
24 А ти си приготви повече дъсчици и вземи със себе си Сария, Даврия, Салемия, Ехана и Асиеля, – тия петима, сръчни бързописци,
25 и дойди тука. И Аз ще запаля в сърцето ти светилото на разума, който няма да угасне, докле се не свърши онова, което ще почнеш да пишеш.
26 И когато свършиш това, едно обяви, а друго тайно предай на мъдрите. Утре в тоя час ти ще почнеш да пишеш“.
27 Тогава аз отидох, както ми Той заповяда, и свиках целия народ и казах:
28 „слушай, Израилю, тия думи:
29 нашите бащи бяха странници в Египет – и оттам бяха освободени,
30 (B)и приеха закон на живота, който не спазиха, който и вие след тях нарушихте.
31 И вам бе дадена земя за наследие и земя Сион; но вашите бащи и вие вършехте беззаконие и не следвахте ония пътища, които Всевишният ви бе заповядал, –
32 и Той, като праведен Съдия, отне ви сега онова, което беше ви дарувал.
33 И сега вие сте тука и вашите братя между вас.
34 Ако управлявате вашето чувство и образовате сърцето си, ще запазите живота си и след смъртта ще получите милост.
35 Защото след смъртта ще настане съд, когато ще оживеем, – и тогава имената на праведните ще се обявят и делата на нечестивците ще се покажат.
36 Никой сега да не дохожда при мене и да ме не търси, докле не изминат четирийсет дена“.
37 И взех аз петимата мъже, както ми Той заповяда, и отидохме на полето и там останахме.
38 И ето, на втория ден към мене извика глас: „Ездра, отвори си устата и изпий онова, с което ще те напоя“.
39 Аз отворих устата си, и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.
40 Тогава взех и пих; и когато пих, в сърцето ми закипя разум, и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта;
41 устата ми бяха отворени и вече се не затвориха.
42 Всевишният даде разум на петимата мъже, и те нощя пишеха поред онова, което им се казваше и което те не знаеха.
43 Те нощя ядяха хляб, пък аз говорех деня, а нощя не мълчах.
44 В четирийсет дена бяха написани деветдесет и четири книги.
45 И когато изтекоха четирийсет дена,
46 Всевишният каза: „първите, които ти написа, изложи открито, за да ги четат и достойни и недостойни,
47 но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа,
48 защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието“. Тъй и направих.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
