Съдии 8
Библия, синодално издание
8 (A)И му казаха Ефремовци: защо стори тъй, че не ни повика, когато отиваше да воюваш с мадиамци? И силно се караха с него.
2 (B)Гедеон им отговори: сторих ли нещо такова, каквото вие сега? Не са ли баберките на Ефрема по-добри от гроздобера на Авиезера?
3 (C)Във ваши ръце Бог предаде мадиамските князе Орива и Зива, и какво можех аз да сторя такова, като вас? Тогава духът им спрямо него се уталожи, щом той им каза такива думи.
4 И дойде Гедеон при Иордан, и го премина той и тристата души, които бяха с него. Те бяха уморени (и гладни) от гонитба на враговете.
5 (D)И каза той на жителите на Сокхот: дайте хляб на тия мъже, които са с мене, защото са гладни; аз гоня мадиамските царе Зевея и Салмана.
6 Сокхотските началници казаха: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на войската ти?
7 Гедеон отговори: за това, кога Господ предаде Зевея и Салмана в ръцете ми, аз ще разкъсам тялото ви с тръне от пустинята и с бодили.
8 (E)Оттука отиде в Пенуел и каза същото на неговите жители, и пенуелските жители му отговориха, каквото отговориха жителите на Сокхот.
9 Той каза и на пенуелските жители: кога се върна смиром, ще съборя тая кула.
10 (F)А Зевей и Салман бяха в Каркора и опълчението им с тях до петнайсет хиляди, всичко, що бе останало от цялото опълчение на жителите от изток; а паднаха сто и двайсет хиляди души меченосци.
11 (G)Гедеон отиде при живеещите в шатри на изток от Нова и Иогбега и разби стана, когато станът стоеше безгрижно.
12 (H)Зевей и Салман побягнаха; той се спусна подире им и улови двамата мадиамски царе Зевея и Салмана. и докара в смущение целия стан.
13 Тогава Гедеон, син на Иоаса, се върна от война откъм висините на Херес.
14 И улови един момък от жителите сокхотски и го разпита; и той му написа имената на началниците и стареите сокхотски – седемдесет и седем души.
15 След това дойде при жителите сокхотски и каза: ето Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, думайки: нима ръката на Зевея и Салмана е вече в твои ръце, та да даваме хляб на твоите изморени човеци?
16 И взе тръне от пустинята и бодили, па наказа с тях градските стареи, жители на Сокхот,
17 и събори Пенуелската кула и изби градските жители.
18 (I)И каза на Зевея и Салмана: какви бяха ония, които убихте на Тавор? Те отговориха: бяха като тебе – всеки приличаше на царски син.
19 Гедеон рече: те бяха мои братя, синове на майка ми! Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил.
20 (J)И каза на Иетера, своя първороден син: стани, убий ги. Но момъкът не извади меча си; боеше се, понеже беше още млад.
21 (K)Тогава Зевей и Салман казаха: стани сам и ни порази, защото според човека е и силата му. И стана Гедеон, и уби Зевея и Салмана, и взе огърлията, що бяха по шиите на камилите им.
22 И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци.
23 Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее.
24 Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.)
25 Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си.
26 Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сикли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им.
27 (L)От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом.
28 (M)Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона.
29 И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом.
30 (N)Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени.
31 (O)Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех.
32 И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова.
33 (P)След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита;
34 и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове,
35 (Q)и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля.
Съдии 8
1940 Bulgarian Bible
8 Тогава ефремците казаха на <Гедеона>: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него.
2 А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер?
3 Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това.
4 И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки.
5 И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.
6 А сокхотските първенци <му> казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти?
7 А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете.
8 От там отиде във Фануил и каза на <жителите> му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.
9 А той говори и на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула.
10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож.
11 И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност.
12 А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество.
13 Тогава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес.
14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.
15 И <Гедеон> дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели?
16 И взе градските старейшини, и пустинни тръни и глогове, та наказа {Еврейски: поучи, <или>, овърша.} с тях сокхотските мъже.
17 Също и събори кулата на Фануила и изби градските мъже.
18 Тогава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син.
19 А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил.
20 И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад.
21 Тогава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та ни нападни; защото според човека е и силата му. И тъй, Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните <украшения>, които бяха на вратовете на камилите им.
22 Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама.
23 А Гедеон им каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас.
24 Гедеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото <неприятелите>, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци).
25 И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си.
26 И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни <сикли>, освен полумесецообразните <украшения>, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им.
27 И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.
28 Така Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона.
29 Тогава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си.
30 И Гедеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени.
31 Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.
32 И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците.
33 А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог.
34 И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели;
35 нито показаха благост към дома на Ероваала (<който е> Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com