5 В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

² За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

³ Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

⁴ Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

⁵ Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

⁶ В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

⁷ Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

⁸ Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; <Но> видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля?

⁹ Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

¹⁰ Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

¹¹ Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите <корист.>}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

¹² Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

¹³ Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

¹⁴ Които са от корена Ефремов, <слязоха> против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

¹⁵ И първенците Исахарови <бяха> с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

¹⁶ Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

¹⁷ Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

¹⁸ Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето,

¹⁹ Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

²⁰ От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

²¹ Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

²² Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

²³ Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

²⁴ Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени <живеещи> в шатри нека бъде благословена.

²⁵ Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

²⁶ Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

²⁷ При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

²⁸ Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

²⁹ Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си:

³⁰ Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на <момите взети в> корист.

³¹ Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.