11 ^(A)Йефтай от Галаад беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; баща му беше Галаад. ^2 (B)Съпругата на Галаад му роди синове. Когато синовете на тази жена пораснаха, те прокудиха Йефтай с думите: „Ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.“ ³ Така Йефтай побягна от братята си и заживя в страната Тов. При Йефтай се събраха безделници, които излизаха с него.

⁴ След известно време амонците потеглиха на война срещу Израил. ⁵ По време на войната на амонците с израилтяните дойдоха старейшините от Галаад да доведат Йефтай от страната Тов. ⁶ Те казаха на Йефтай: „Ела да ни станеш вожд, за да воюваме с амонците.“ ⁷ Йефтай възрази на галаадските старейшини: „Вие ме намразихте и прокудихте от бащиния ми дом. Защо сте дошли при мене сега, когато сте изпаднали в беда?“ ⁸ Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Затова дойдохме сега при тебе, за да тръгнеш заедно с нас и да воюваш с амонците, и ще станеш за нас вожд на всички галаадски жители.“ ⁹ А Йефтай заяви на галаадските старейшини: „Ако ме върнете у дома, за да воювам с амонците, и ако Господ ги предаде в моя власт – наистина ли ще ви стана вожд?“ ¹⁰ Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Господ да бъде свидетел помежду ни, че ще изпълним казаното от тебе!“ ¹¹ След това Йефтай тръгна заедно с галаадските старейшини и народът го издигна за свой вожд и предводител. Тогава Йефтай потвърди всичко това в светилището на Господа в Масифа.

¹² Йефтай изпрати пратеници при амонския цар да му кажат: „Какво имаш с мене, че си дошъл при мене да воюваш в страната ми?“ ¹³ Амонският цар отговори чрез пратениците на Йефтай: „Когато Израил дойде от Египет, той заграби страната ми от Арнон до Явок и Йордан. Затова върни ми я по мирен начин.“ ¹⁴ След това Йефтай още веднъж изпрати пратеници при амонския цар ¹⁵ да му известят: „Така отсъжда Йефтай – Израил не е заграбвал Моавската страна, нито страната на амонците! ¹⁶ Защото когато Израил дойде от Египет, отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадес, ^17 (C)тогава израилтяните изпратиха пратеници при едомския цар да кажат: ‘Позволи ни да преминем през твоята земя.’ Но едомският цар не се съгласи. За същото помолихме и моавския цар, но и той не се съгласи; затова Израил остана в Кадес.

^18 (D)Тогава те тръгнаха през пустинята, заобиколиха едомската страна и моавската страна и дойдоха до източната граница на моавската страна, като се разположиха на стан оттатък Арнон; но в моавските предели не навлязоха, защото Арнон е моавската граница.“ ^19 (E)След това израилтяните изпратиха пратеници при Сихон, аморейския цар, който управляваше в Есевон, и помолиха: „Позволи ни да минем през твоята страна на път за нашата страна.“ ²⁰ Но Сихон не се съгласи да пропусне Израил през границите си. Затова Сихон събра всичките си мъже, разположи се на стан в Яац и започна да воюва с Израил. ²¹ Но Господ, Бог Израилев, предаде Сихон и всичките му мъже под властта на израилтяните. Те ги победиха. Така те превзеха цялата земя на аморейците, жителите на онази страна, като ²² завладяха всички области на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята до Йордан. ²³ „А сега, след като Господ, Бог Израилев, прогони аморейците пред своя народ Израил, ти искаш да я оспорваш? ²⁴ Не владееш ли ти това, което ти е дал твоят бог Хамос? А ние владеем всичко онова, което ни е дал като наследство Господ, нашият Бог. ^25 (F)Нима ти си по-добър от моавския цар Валак, син на Сепфор? Спорил ли е той с израилтяните, или воювал ли е някога против тях? ²⁶ Израил живее вече триста години в Есевон и в подвластните му селища, в Ароер и в подвластните му селища, както и във всички градове, които са разположени край Арнон. А защо през това дълго време не сте ги завзели? ²⁷ Що се отнася до мене, аз не съм ти сторил нищо лошо, но ти постъпваш несправедливо спрямо мене, като безпричинно започваш война. Господ Сам е Съдия – нека Той разреши спора между израилтяни и амонци!“ ²⁸ Но амонският цар не се вслуша в посланието на Йефтай, което той изпрати до него. ²⁹ Тогава Господният Дух въздейства мощно над Йефтай и той тръгна на поход през цялата област на Галаад и Манасия, през Масифа при Галаад, за да потегли оттук на бой срещу амонците.

Дъщерята на Йефтай като оброк пред Господа

³⁰ Йефтай даде оброк пред Господа с думите: „Ако ти действително предадеш амонците под моя власт, ³¹ тогава този, който пръв излезе от вратата на къщата ми, за да ме посрещне при победоносното ми завръщане от битка с амонците, ще принадлежи на Господа, и аз ще го принеса в жертва всеизгаряне.“

³² Тогава Йефтай потегли към амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде под властта му. ³³ Той им нанесе силно поражение, превзе цялата област от Ароер до Минит по посока на Авел-Карамим, завладя двадесет града. Така амонците бяха усмирени пред израилтяните.

^34 (G)А когато Йефтай се завръщаше към Масифа в дома си – ето собствената му дъщеря излезе да го посрещне, играейки хоро с песни в съпровод на цимбали. Тя му беше единствено дете – нямаше нито син, нито друга дъщеря. ^35 (H)Веднага щом Йефтай я видя, раздра дрехите си и викна: „Уви, дъще моя! Ти ме направи нещастен, ти ми докара беда! Със собствената си уста дадох обещание пред Господа и не мога да се отрека.“

³⁶ Тя му отговори: „Татко мой! Щом си дал такова обещание пред Господа, тогава постъпи с мене според обета, който ти вече си обявил, тъй като Господ чрез тебе наложи възмездие на враговете ти – амонците!“ ³⁷ След това тя продължи към баща си: „Само една молба ми удовлетвори: дай ми още два месеца време, за да отида да се изкача на планините и заедно с моите приятелки да оплача своето девство.“ ³⁸ Той отговори: „Иди!“ И я пусна за два месеца. Тя отиде с приятелките си и оплаква своето девство в планините. ³⁹ Когато минаха двата месеца, тя се завърна при своя баща. Тогава той извърши над нея оброка си, който бе обещал пред Господа. Тя обаче още не беше докосната от мъж. Оттук произлезе обичай у израилтяните – ⁴⁰ девойките сред Израил всяка година да отиват в планините, за да възпяват и оплакват дъщерята на галаадеца Йефтай, по четири дена годишно.