Рут 3

Библия, синодално издание

3 ^(A)И каза ѝ Ноемин, свекърва ѝ: дъще, не бива ли да ти потърся прибежище, за да добруваш?

^2 (B)Ето, Вооз, с чиито слугини беше ти, е наш роднина; тая нощ той отвява ечемик на гумното;

^3 (C)прочее, умий се, намажи се, премени се и иди на гумното, но му се не показвай, докле не свърши да яде и пие;

⁴ а кога си легне да спи, научи се за мястото, дето ще легне; тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни; той ще ти каже, какво да правиш.

^5 (D)Рут ѝ рече: ще сторя всичко, що ми каза.

⁶ И отиде на гумното и стори всичко тъй, както ѝ поръча свекърва ѝ.

⁷ Вооз се наяде и напи, и развесели сърцето си, и отиде, та легна да спи до купена. И тя отиде полекичка, отви го откъм нозете му и легна.

⁸ По среднощ той се стресна, подигна се, и ето, при нозете му лежи жена.

^9 (E)И каза ѝ (Вооз): коя си ти? Тя отговори: аз съм Рут, твоя рабиня, простри крилото си над твоята рабиня, защото си ми сродник.

^10 (F)Вооз каза: благословена да си от Господа (Бога), дъще! Тая си последна милост ти извърши по-добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати;

¹¹ затова не бой се, дъще! аз ще сторя за тебе всичко, що ти каза; защото при всяка вратня у моя народ знаят, че ти си добродетелна жена;

¹² ако и да е вярно, че съм ти сродник, но има друг сродник, по-близък от мене;

¹³ пренощувай тая нощ; а утре, ако той те вземе, добре, нека те вземе; ако ли не те вземе, аз ще те взема; жив е Господ! Спи до утре.

^14 (G)И преспа тя при нозете му до заранта и стана, преди да могат да се разпознават един друг. И каза Вооз: нека се не знае, че е дохождала жена на гумното.

¹⁵ И рече ѝ: дай наметалото, що е на тебе, подръж го. Тя държеше, и той (ѝ) отмери шест мери ечемик, натовари я и си отиде в града.

¹⁶ А Рут дойде при свекърва си. Тя (я) попита: какво има, дъще? Тя ѝ разправи всичко, що бе сторил за нея оня човек.

¹⁷ И каза (ѝ): той ми даде тия шест мери ечемик и ми рече: не отивай с празни ръце при свекърва си.

^18 (H)Тя ѝ каза: почакай, дъще, докле узнаеш, как ще се свърши работата; защото тоя човек няма да се успокои, докле не свърши днес тая работа.