Снахата Рут и нейната свекърва Ноемин

Семейството на Ноемин

1 По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове. ^2 (A)Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там. ³ Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове. ⁴ Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години. ⁵ Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.

Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем

⁶ Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб. ⁷ Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя. ⁸ Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене! ⁹ Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас ¹⁰ и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“ ^11 (B)А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи? ¹² Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех ‘Имам още надежда’ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове, ¹³ бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“ ¹⁴ Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.

Верността на Рут към Ноемин

¹⁵ Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“ ^16 (C)Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. ¹⁷ Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ ¹⁸ Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.

Пристигане на Рут и Ноемин във Витлеем

¹⁹ И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“ ^20 (D)Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин^[a], наричайте ме Мара^[b], защото Всесилният ме изпълни с голяма горест. ²¹ Оттук потеглих богата, а Господ ме върна бедна. Защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме унизи и Всесилният ми прати нещастие?“ ²² И така Ноемин се върна заедно със снаха си, моавката Рут, която дойде от земята Моав. Те пристигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.