Римляни 8:23-25

1940 Bulgarian Bible

²³ И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, <сиреч>, изкупването на нашето тяло.

²⁴ Защото с <тая> надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда <изпълнена>, не е <вече> надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

²⁵ Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.