Римляни 4

Библия, синодално издание

4 И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?

^2 (A)Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.

^3 (B)Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“.

^4 (C)На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.

⁵ Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.

⁶ Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:

^7 (D)„блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;

⁸ блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“.

⁹ И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.

¹⁰ Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.

^11 (E)И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,

¹² и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.

^13 (F)Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.

¹⁴ Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;

^15 (G)защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.

¹⁶ Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,

^17 (H)според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.

^18 (I)Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.

¹⁹ И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;

²⁰ а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,

^21 (J)напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.

²² Затова му се вмени за праведност.

^23 (K)Но не само за него е писано, че му се е вменило,

²⁴ но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,

^25 (L)предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.