Add parallel Print Page Options

Бог и израелският народ

Говоря истината в Христос. Не лъжа и съвестта ми, водена от Святия Дух, ми е свидетел, че сърцето ми е изпълнено с голяма скръб и непрестанна болка. Защото дори бих предпочел аз да бъда прокълнат и отделен от Христос заради братята и сестрите си, своите земни сродници, народа на Израел. Те са избрани да бъдат Божии деца. На тях Бог разкри славата [a] си, на тях даде заветите, закона, правилния начин на поклонение и обещанията. Техни са великите патриарси и те са земният род на Христос, който е Бог над всичко и благословен завинаги! [b] Амин.

Не че Божието обещание не се изпълни, но не всички от народа на Израел са наистина Божий народ. И това, че са потомци на Авраам, не означава, че всички са негови истински деца. Както Бог каза на Авраам: „Само чрез Исаак ще придобиеш истински потомци.“ [c] Това означава, че Божии деца са не децата, родени по естествен начин, а децата, родени според обещанието. А ето какво беше обещанието: „По това време догодина ще се върна и Сара ще е родила син.“ [d]

10 И това не е всичко, тъй като Ревека също роди синове от един мъж – нашия праотец Исаак. 11-12 И още преди да се родят синовете й и преди да са извършили каквото и да е добро или зло, Бог каза на Ревека: „По-големият син ще служи на по-малкия.“ [e] Бог каза това, за да се осъществи планът му, който действа чрез неговия избор и е основан не на делата на човека, а на този, който призовава. 13 Както е писано: „Обикнах Яков, а намразих Исав.“ [f]

14 Какво да кажем тогава? Нима Бог е несправедлив? 15 Не, разбира се! Той каза на Моисей: „Към когото реша да проявя милост, ще я проявя и към когото реша да проявя съжаление, ще го проявя.“ [g] 16 Така че всичко зависи не от желанието или усърдието на човека, а от Бога, който показва милост. 17 Защото според Писанието Бог каза на фараона: „Аз те сложих на престола, за да покажа чрез теб властта си и за да се прогласи името ми по целия свят.“ [h] 18 Затова Бог проявява милост към този, когото избере, и закоравява сърцето на онзи, когото поиска.

19 Сигурно ще ми кажеш: „Щом Бог ръководи делата ни, защо тогава ни вини за тях? Нима някой може да се противопостави на волята му?“ 20 Но кой си ти, човече, за да възразяваш на Бога? И може ли сътвореното да каже на твореца си: „Защо си ме създал такъв?“ 21 И няма ли власт грънчарят над глината, когато превръща парче глина в специален съд или в съд за всекидневна употреба?

22 Така и Бог, понеже искаше да прояви гнева си и да покаже силата си, понасяше търпеливо онези, които бяха предмет на гнева му и бяха готови за своето унищожение. 23 Той чакаше, за да покаже богатата си слава на онези, които бяха предмет на милостта му. Те бяха подготвени от Бога да получат неговата слава. 24 Ние сме тези хора, които той призова не само измежду юдеите, а измежду езичниците. 25 Както казва Писанието в книгата на Осия:

„Тези, които не бяха мой народ,
    ще нарека свой народ,
и нелюбимия народ
    ще назова любим.“ [i]

26 „И на същото място, където
Бог им каза:
    «Вие не сте мой народ»,
там ще бъдат наречени
    деца на живия Бог.“ [j]

27 А Исая възкликва за Израел:

„Въпреки че децата на Израел
    са многобройни
    като песъчинките в морето,
много малко от тях
    ще бъдат спасени,
28 защото Господ ще изпълни
присъдата си над земята
    бързо и докрай.“ [k]

29 Както Исая предсказа:

„Ако Всемогъщият Бог не беше
оставил някои хора от народа ни,
сега щяхме да бъдем като Содом [l]
и да станем като Гомора.“ [m]

30 Какво да кажем тогава? Езичниците, които не търсеха да станат праведни пред Бога, станаха праведни, понеже повярваха. 31 А народът на Израел, който следваше закон, за да стане праведен, не успя. 32 И защо? Защото се опитваше да стане праведен не чрез вярата, а чрез делата си. Той се препъна в камъка, в който хората ще се спъват. 33 Както е писано:

„Виж, поставям в Сион [n] камък,
    в който хората ще се спъват,
камък, която ще ги кара да падат.
Но този, който повярва в него,
    няма да се посрами.“ [o]

Footnotes

  1. Римляни 9:4 + слава Едно от специалните качества на Бога. Често думата означава „светлина“ и се отнася до начина, по който Господ се явява на хората. Понякога смисълът е „величие“ или „власт“ и посочва онова с нищо несъпоставимо и неизмеримо по човешки божествено величие. Идеята за чест или почит също може да присъства, особено в изрази на хваление и поклонение.
  2. Римляни 9:5 Христос, който … завинаги! Или: „Христос. Бог, който властва над всичко, да бъде благословен завинаги!“
  3. Римляни 9:7 Цитат от Бит. 21:12.
  4. Римляни 9:9 Цитат от Бит. 18:10,14.
  5. Римляни 9:11 Цитат от Бит. 25:23.
  6. Римляни 9:13 Цитат от Мал. 1:2-3.
  7. Римляни 9:15 Цитат от Изх. 33:19.
  8. Римляни 9:17 Цитат от Изх. 9:16.
  9. Римляни 9:25 Осия 2:23
  10. Римляни 9:26 Осия 1:10
  11. Римляни 9:28 Исая 10:22-23
  12. Римляни 9:29 + Содом и Гомора Градове, които Бог разрушава, за да накаже грешните хора, които живеят там. Вж. Бит. 19.
  13. Римляни 9:29 Исая 1:9
  14. Римляни 9:33 + Сион Ерусалим, градът на Божия избран народ.
  15. Римляни 9:33 Исая 8:14; 28:16

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

11 макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

24 над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

28 Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

32 Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

33 както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".