Add parallel Print Page Options

Божият избор остава

Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух: голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми! Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът, (A)(B)които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията; те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин.

(C)Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, (D)нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“ (E)Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство, (F)защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“ 10 И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец. 11 Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи 12 (G)не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“ 13 (H)Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“

14 (I)И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не! 15 (J)Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“[a] 16 Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост. 17 (K)И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ 18 (L)Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.

Божият гняв и милосърдие

19 Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“ 20 (M)Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ 21 (N)Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена? 22 Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел, 23 или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава, 24 дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?

25 (O)Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“ 26 (P)И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.

27 (Q)(R)А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси. 28 Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо[b] и ще изпълни на земята, каквото е решил.“

29 (S)И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“

Израил и благовестието

30 И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата. 31 (T)А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона. 32 Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона[c]. Те се препънаха в Камъка за препъване, 33 (U)както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки[d], който вярва в него, няма да погине.“

Footnotes

  1. 9:15 В някои преводи: „Ще проявя милост към този, който е за помилване, ще съжаля този, който е за съжаляване“.
  2. 9:28 В някои ръкописи липсва: „съвсем справедливо“.
  3. 9:32 В някои ръкописи липсва: „според Закона“.
  4. 9:33 В някои ръкописи липсва: „всеки“.

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

11 макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

24 над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

28 Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

32 Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

33 както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".