Римляни 9
Библия, ревизирано издание
Божият избор остава
9 (A)Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,
2 (B)че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3 (C)Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът,
4 (D)които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията,
5 (E)чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
6 (F)Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни,
7 (G)нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“.
8 (H)Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство.
9 (I)Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“
10 (J)И не само това, но и когато Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,
11 (K)макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава,
12 (L)ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;
13 (M)както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“
14 (N)И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 (O)Защото каза на Моисей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“
16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
17 (P)Защото Писанието казва на Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.“
18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска – закоравява.
Божият гняв и милосърдие
19 (Q)На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
20 (R)Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“
21 (S)Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част – съд за непочтена употреба?
22 (T)А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел,
23 (U)и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава –
24 (V)върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?
25 (W)Както казва и в книгата на Осия:
„Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ,
и възлюбена – тази, която не беше възлюбена.“
26 (X)И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ,
там ще се нарекат синове на живия Бог.“
27 (Y)А Исайя вика за Израил:
„Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък,
само остатъкот тях ще се спаси;
28 (Z)защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него“, като го извърши и свърши скоро.
29 (AA)И както Исайя е казал в по-предишно място:
„Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство,
като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили.“
Израил и Благовестието
30 (AB)И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;
31 (AC)а Израил, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон.
32 (AD)Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;
33 (AE)както е писано:
„Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват;
и който вярва в Него, няма да се посрами.“
Римляни 9
1940 Bulgarian Bible
9 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,
2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3 Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;
4 които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;
5 чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
6 Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".
8 Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.
9 Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".
10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,
11 макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
12 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";
13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".
14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".
16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
17 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".
18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?
20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?
22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,
23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -
24 над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?
25 както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";
26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".
27 А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;
28 Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.
29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".
30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;
31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.
32 Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;
33 както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com