Римляни 9
Библия, синодално издание
9 Истина говоря в Христа, не лъжа, – свидетелствува ми моята съвест чрез Духа Светаго, –
2 че ми е голяма скръб и непрестанна мъка на сърце;
3 (A)молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът,
4 (B)които са израилтяни, на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания;
5 (C)техни са и отците, от тях е и Христос по плът, Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.
6 (D)Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни,
7 (E)нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: „от Исаака потомство ще се назове с твое име“.
8 (F)Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство.
9 (G)Защото думите на обещанието са тия: „по това време ще дойда, и Сарра ще има син“.
10 (H)И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща;
11 защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),
12 (I)беше ѝ казано: „по-големият ще робува на по-малкия“,
13 (J)както е и писано: „Иакова възлюбих, а Исава намразих“.
14 (K)Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.
15 (L)Защото Той казва на Моисея: „който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“.
16 И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.
17 (M)Защото Писанието казва на фараона: „тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя“.
18 И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава.
19 (N)Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?
20 (O)Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?
21 (P)Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг – за долна?
22 (Q)Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел?
23 (R)и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава,
24 (S)помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници?
25 (T)както и в Осия казва: „ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената“.
26 (U)„И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог“.
27 А Исаия се провиква за Израиля: „ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси;
28 (V)защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята“.
29 (W)И, както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора“.
30 (X)Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата.
31 (Y)А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата.
32 Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване,
33 (Z)както е писано: „ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.
Римляни 9
1940 Bulgarian Bible
9 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,
2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3 Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;
4 които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;
5 чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
6 Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;
7 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".
8 Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.
9 Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".
10 И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,
11 макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,
12 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";
13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".
14 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".
16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
17 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".
18 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.
19 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?
20 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?
21 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?
22 А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,
23 и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -
24 над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?
25 както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";
26 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".
27 А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;
28 Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.
29 И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".
30 И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;
31 а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.
32 Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;
33 както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com