Римляни 7
Библия, синодално издание
7 Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?
2 (A)Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
3 Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.
4 (B)Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.
5 (C)Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;
6 (D)но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.
7 (E)Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“.
8 (F)Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
9 Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,
10 (G)пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,
11 (H)защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
12 (I)Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра.
13 И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.
14 (J)Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
15 (K)А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.
16 Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;
17 а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
18 (L)Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
19 Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.
20 А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.
21 И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.
22 (M)Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,
23 (N)но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.
24 Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
25 Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
Римляни 7
1940 Bulgarian Bible
7 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?
2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.
3 И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;
6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10 намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.
11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
12 Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.
13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро <нещо>, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
16 Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.
20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
21 И тъй, намирам <тоя> закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.
22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
23 но в <телесните> си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
25 Благодарение Богу! <има избавление> чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com