Римляни 15
Библия, синодално издание
15 (A)Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме:
2 (B)всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.
3 (C)Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: „хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене“.
4 (D)А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
5 (E)А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,
6 та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа.
7 (F)Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.
8 (G)И казвам, че Иисус Христос стана служител на обрязването заради Божията истинност, за да утвърди обещанията, дадени на отците,
9 (H)а пък езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „за това ще Те прославя, Господи, между езичниците и ще възпея Твоето име“.
10 (I)И пак е казано: „развеселете се, езичници, с Неговия народ“.
11 (J)И пак: „хвалете Господа, всички езичници, и прославете Го, всички народи“.
12 (K)Исаия също казва: „ще съществува коренът Иесеев и Издигащият се от него ще владее над народите; Нему ще се надяват народите“.
13 (L)А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда.
14 И аз сам съм уверен за вас, братя мои, че и вие сте пълни с благост, изпълнени сте с всяко познание и можете да наставлявате един другиго;
15 но писах ви, братя, малко по-смеличко, за да ви напомня за дадената мене от Бога благодат
16 (M)да бъда служител на Иисуса Христа между езичниците и свещенодействено да извършвам Божието благовестие, та приносът на езичниците, осветен от Духа Светаго, да бъде благоприятен.
17 И тъй, мога да се похваля в Христа Иисуса с това, що се отнася до Бога,
18 защото не ще се осмеля да кажа нещо, което да не е извършил Христос чрез мене, за да станат езичниците послушни на вярата, със слово и дело,
19 със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик.
20 (N)При това считах за чест да проповядвам Евангелието не там, дето името Христово беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,
21 (O)а, както е писано: „ония, на които не беше известено за Него, ще видят, и ония, които не бяха чули, ще узнаят“.
22 (P)Тъкмо това много пъти ми и пречеше да дойда при вас.
23 (Q)Сега пък, понеже нямам вече такова място в тия страни, а от много години копнея да дойда при вас,
24 кога тръгна за Испания, ще ви навестя. Защото, преминавайки, надявам се да ви видя и да бъда от вас изпроводен нататък, след като първом ви се понарадвам малко.
25 (R)А сега отивам в Иерусалим, за да послужа на светиите,
26 (S)защото Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Иерусалим.
27 (T)Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага.
28 След като извърша това и им запечатам тоя плод, ще замина през вашите места за Испания.
29 (U)А знам, че, кога дойда при вас, ще дойда с пълна благословия на Христовото благовестие.
30 (V)Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога,
31 (W)за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите,
32 (X)та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас.
33 (Y)А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.
Римляни 15
1940 Bulgarian Bible
15 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.
2 Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.
3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: - "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене".
4 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.
5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по <примера на> Христа Исуса.
6 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.
7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.
8 Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията <дадени> на бащите,
9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: - "Затова ще Те хваля между народите, И на името Ти ще пея".
10 И пак казва: - "Развеселете се, народи, с людете Му".
11 И пак: - "Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде".
12 И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесеевият корен", и, "Който ще се издигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите".
13 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.
14 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.
15 Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,
16 да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.
17 И тъй, колкото за това, което <се отнася> до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.
18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за <привеждане> езичниците в покорност <на вярата> чрез <моето> слово и дело,
19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите <му> дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.
20 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, - не там гдето беше <вече известно> Христовото име, да не би да градя на чужда основа;
21 но, както е писано: - "Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули"
22 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.
23 Но сега, като няма вече място за моето <работене> по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,
24 на отиването си в Испания <ще дойда>, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.
25 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.
26 Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.
27 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.
28 Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания.
29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на] Христа.
30 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, <която е плод> на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене,
31 та да се избавя от противниците <на вярата> в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;
32 и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.
33 А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com