Римляни 10
Библия, синодално издание
10 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.
2 Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.
3 (A)Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,
4 (B)понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
5 (C)Мойсей пише за оправданието от закона: „който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него“.
6 (D)А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?“ сиреч, да свали Христа,
7 „или: кой ще слезе в бездната?“ сиреч, да изведе Христа от мъртвите.
8 (E)Но какво казва Писанието? „Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце“, сиреч, словото на вярата, което проповядваме;
9 (F)защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,
10 понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.
11 (G)Пък и Писанието казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.
12 (H)Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.
13 (I)Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.
14 Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 (J)И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“
16 (K)Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“
17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие.
18 (L)Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената“.
19 (M)Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“.
20 (N)А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“.
21 (O)За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“.
Римляни 10
1940 Bulgarian Bible
10 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението <на Израиля>.
2 Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.
3 Понеже, ако не знаят правдата, <която е> от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.
4 Понеже Христос <изпълнява> целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.
5 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез <пазенето на> закона, ще живее чрез нея.
6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?
7 или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?"
8 Но що казва тя? <Казва, че> "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.
9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
11 Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".
12 Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
13 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"
16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, <кой от нас> е повярвал на онова, което сме чули"?
17 И тъй, вярването <е> от слушане, а слушането - от Христовото слово.
18 Но казвам: те не са ли чули? Наистина, <чули> са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената".
19 Но <пак> казвам: Израил не е ли разбрал? <Разбрал е, защото> първо Моисей казва: - "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя";
20 а Исаия се осмелява да каже: - "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;
21 а за Израиля казва: - "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки"
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com