Първa Царства 3

Библия, синодално издание

3 ^(A)Момчето Самуил служеше Господу при Илия; словото Господне беше рядко в ония дни, виденията не бяха чести.

² И случи се в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, – очите му бяха почнали да се премрежват, и той не можеше да види, –

^3 (B)и светилникът Божий още не беше угаснал, и Самуил лежеше в храма Господен, дето беше ковчегът Божий;

⁴ Господ викна към Самуила (Самуиле! Самуиле!). Той отговори: ето ме!

⁵ И се затече при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но тоя отговори: аз не съм те викал; иди си легни. И той отиде и си легна.

⁶ Но Господ викна втори път към Самуила (: Самуиле, Самуиле!). Той стана и отиде пак при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но той рече: аз не съм те викал, синко; иди си легни.

^7 (C)Самуил още не познаваше тогава гласа на Господа, и още не бе му се откривало словото Господне.

⁸ Викна Господ към Самуила и трети път. Той стана и отиде при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Тогава Илий разбра, че Господ зове момчето.

⁹ И рече Илий на Самуила: иди си легни, и когато (Зовещият) те повика, ти кажи: говори, Господи, понеже Твоят раб слуша. И отиде Самуил и легна на мястото си.

¹⁰ И Господ дойде, застана и викна, както първия и втория път: Самуиле! Самуиле! И Самуил рече: говори (Господи), понеже Твоят раб слуша.

^11 (D)И Господ рече на Самуила: ето, ще извърша в Израиля дело, за което, който чуе, ще му писнат и двете уши;

^12 (E)в оня ден Аз ще изпълня над Илия всичко, що съм говорил за дома му; Аз ще почна и ще свърша.

^13 (F)Аз му обадих, че ще накажа дома му навеки за оная вина, дето той знаеше, как синовете му безчествуват, и не ги обуздаваше;

^14 (G)и поради това кълна се пред дома на Илия, че вината на Илиевия дом няма да се заглади навеки нито с жертви, нито с хлебни приноси.

¹⁵ Самуил спа до сутринта, (и стана рано,) и отвори вратите на дома Господен; Самуил се боеше да обади на Илия за това видение.

¹⁶ Но Илий повика Самуила и рече: синко Самуиле! Той отговори: ето ме!

¹⁷ И рече Илий: какво ти бе казано? не скривай от мене; туй и туй ще направи Бог с тебе, и още повече ще направи, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, що ти бе казано.

¹⁸ И Самуил му обади всичко и не скри от него ни що. Тогава Илии рече: Той е Господ; каквото Му е угодно, това да направи.

^19 (H)Самуил порасна, и Господ беше с него; и не остана ни една негова дума неизпълнена.

²⁰ И цял Израил от Дан до Вирсавия узна, че Самуил се е удостоил да бъде пророк Господен.

²¹ И Господ продължаваше да се явява в Силом, след като се бе открил на Самуила в Силом чрез слово Господне. (И у цял Израил, от край до край на земята, се увериха, че Самуил е пророк Господен. Илий пък остаря твърде много, а синовете му продължаваха да ходят по беззаконния си път пред Господа.)