Първо Царе 1:7-9

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

⁷ Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше. ^8 (A)Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“

Молитвата на Ана

⁹ След като се нахраниха в Силом, Ана стана^[a]. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм.