Първо Царе 9
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Изборът на Саул за първи цар
9 (A)Тогава във Вениаминовото племе имаше един знатен човек на име Кис, син на Авиил, син на Церон, син на Бехорат, син на Афия, родом вениаминец. 2 (B)Той имаше син на име Саул, млад и хубавец. Между израилтяните нямаше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от всички.
3 Един ден се загубиха ослиците на Сауловия баща Кис и Кис каза на сина си Саул: „Вземи със себе си един от слугите и станете, за да отидете и потърсите ослиците.“ 4 Така пребродиха Ефремовата хълмиста земя, пребродиха и областта Шалиша, но не ги намериха; пребродиха и областта Шаалим, и там ги няма; пребродиха и областта на Вениаминовото племе и не ги намериха. 5 Когато дойдоха в местността Цув, Саул каза на слугата си, който го придружаваше: „Да се върнем, иначе баща ми ще започне да се безпокои за нас вместо за ослиците.“ 6 Но слугата му каза: „Ето в този град има един Божий човек – този човек е на висока почит. Всичко, което той каже, се сбъдва точно. Да отидем сега там – може би той ще ни посочи нашия път, по който да вървим.“ 7 (C)Саул възрази: „Ако наистина отидем, какво ще занесем като подарък на този човек? Защото хляб не остана в торбите ни и подарък няма, за да предложим на Божия човек. Какво имаме още при себе си?“ 8 Слугата отново отговори на Саул: „Ето аз имам четвърт сикла сребро. Ще я дам на Божия човек, за да посочи пътя ни.“ 9 В миналото в Израил, когато някой отивал да пита Бога, се е казвало: „Да отидем при ясновидеца.“ Защото този, когото днес наричат пророк, в миналото се е наричал ясновидец. 10 Саул каза на слугата: „Предложението ти е добро – да отидем!“ И така те отидоха в града, където живееше Божият човек.
11 (D)Когато се изкачваха по възвишението в града, срещнаха девойки, които бяха излезли да си налеят вода. И ги попитаха: „Дали е тука ясновидецът?“ 12 Те им отговориха: „Тук е. Ето той е пред вас. Само побързайте. Точно сега той дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на възвишението. 13 Щом влезете в града, ще го намерите, преди още да е отишъл на възвишението на празничния обяд. Народът няма да започне да яде, докато той не дойде, понеже той ще благослови жертвата и след това поканените ще започнат да ядат. Затова вървете, тъкмо по това време ще го намерите.“ 14 И се изкачиха в града. А когато дойдоха в центъра на града, ето Самуил излезе насреща им, за да отиде на възвишението.
15 А един ден преди Саул да дойде, Господ даде на Самуил следното откровение: 16 (E)„Утре по това време ще ти изпратя един човек от областта на Вениаминовото племе – него ти помажи за цар на Моя народ Израил. Той ще избави народа Ми от филистимската власт. Защото Аз погледнах милостиво към Своя народ, понеже неговият зов за помощ достигна до Мене.“ 17 Когато Самуил видя Саул, Господ му каза: „Ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.“ 18 Саул се приближи до Самуил при вратите и го попита: „Кажи ми, къде е домът на ясновидеца?“ 19 Самуил отговори на Саул: „Аз съм ясновидецът, върви пред мене към възвишението. Днес вие ще обядвате с мене. Утре рано аз ще те пусна да си отидеш, след като ти обясня всичко, което имаш на сърце. 20 Не се грижи за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, защото те се намериха. И за кого е всичко, което е най-ценно в Израил? Не е ли за тебе и за целия ти бащин дом?“ 21 Саул отговори: „Не съм ли аз вениаминец от най-малкото Израилево племе? Моят род не е ли най-незначителен между родовете от Вениаминовото племе? Защо ми говориш всичко това?“
22 Самуил взе със себе си Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде почетно място между поканените, които бяха тридесетина души. 23 Тогава Самуил каза на готвача: „Донеси онази част, която ти бях дал и за която ти бях наредил да я запазиш при себе си.“ 24 Готвачът донесе плешката и това, което беше с нея, и ги сложи пред Саул. Самуил каза: „Ето това е запазено. Сложи го пред себе си и яж, понеже за този случай то е запазено за тебе, когато свиках народа.“
И в онзи ден Саул обядва със Самуил. 25 Тогава те слязоха от възвишението в града и Самуил разговаряше със Саул на покрива[a]. 26 Рано сутринта, при зазоряване, Самуил повика Саул на покрива и каза: „Стани, аз ще те изпратя.“ Саул стана и двамата, той и Самуил, излязоха навън.
27 Когато наближаваха края на града, Самуил рече на Саул: „Кажи на слугата да върви пред нас, а ти спри сега и аз ще ти открия какво каза Бог.“
Footnotes
- 9:25 В Септуагинта е добавено: „и постлаха за Саул на покрива, и той спа“.
Първо Царе 9
1940 Bulgarian Bible
9 Имаше човек от Вениамина на име Кис, син на Авиила, син на Серора, син на Вехората, син на Афия, човек вениаминец, силен и храбър.
2 А той имаше син на име Саул, отборен и твърде красив; между израилтяните нямаше човек по-красив от него; от рамената си и нагоре беше по-висок от всичките люде.
3 И ослиците на Сауловия баща се изгубиха; затова Кис каза на сина си Саула: Вземи сега със себе си един от слугите и стани та иди да търсиш ослиците.
4 И тъй, той мина през Ефремовата хълмиста земя, мина и през земята Салиса, но не ги намериха; после мина през земята Саалим, но и там ги нямаше; и заминаха през Вениаминовата земя, но не ги намериха.
5 А когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Ела да се върнем; да не би баща ми да престане <да се грижи> за ослиците, и да започне да мисли за нас.
6 А той му рече: Ето в тоя град има Божий човек, човек, който е на почит; всичко що казва непременно се сбъдва; да идем, прочее, там, негли би могъл да ни каже <нещо> за това, поради което пътуваме.
7 И Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? защото хлябът в съдовете ни се свърши, и няма подарък да занесем на Божия човек. Що имаме?
8 И слугата пак отговори на Саула, казвайки: Ето в ръката ми се намира четвърт сребърен сикъл, <който> ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.
9 (В старо време в Израиля, когато някой отиваше да се допита до Бога, думаше така: Елате да идем при гледача; защото оня, който се нарича пророк, се наричаше по-напред гледач).
10 Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; ела да идем. И тъй отидоха в града, гдето беше Божият човек.
11 И като се изкачваха по нагорнището към града, намериха моми излезли да налеят вода и казаха им: Тук ли е гледачът?
12 А те в отговор казаха им: Тук е; ето го пред тебе; побързай сега, защото днес дойде в града, понеже людете имат днес жертва на високото място.
13 Щом възлезете в града, ще го намерите преди да се изкачи на високото място да яде; защото людете не ядат до като не дойде той, понеже той благославя жертвата; след това поканените ядат. И тъй, качете се сега, защото около тоя час ще го намерите.
14 Прочее, те се изкачиха към града; и като влизаха в града, ето Самуил излизаше насреща им, за да се изкачи на високото място.
15 А Господ беше открил на Самуила, един ден преди да дойде Саул, като беше казал:
16 Утре около тоя час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш княз над людете Ми Израиля, и той ще избави людете Ми от ръката на филистимците; защото Аз погледнах благосклонно към людете Си, понеже викът им стигна до Мене.
17 И когато Самуил видя Саула, Господ му рече: Ето човекът, за когото ти говорих! Той ще началствува над людете Ми.
18 В същото време Саул се приближи до Самуила в портата и каза: Покажи ми, моля, где е къщата на гледача.
19 И Самуил в отговор рече на Саула: Аз съм гледачът; изкачвай се пред мене на високото място, за да ядете днес с мене; а утре ще те изпратя, и ще ти явя всичко, що имаш на сърцето си.
20 А колкото за ослиците ти, които се изгубиха преди три дена, нямай грижа за тях, защото се намериха. И към кого е всичкото желание на Израиля? не е ли към тебе и към целия дом на баща ти?
21 А Саул в отговор рече: Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? и не е ли семейството ми най-малко от всичките семейства на Вениаминовото племе? Защо, прочее, ми говориш по тоя начин?
22 А Самуил взе Саула и слугата му та ги въведе в гостната стая, и даде им първото място между поканените, които бяха около тридесет души.
23 Тогава Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти рекох: Пази това при себе си.
24 И така, готвачът дигна бедрото и онова, що беше върху него та го сложи пред Саула. И <Самуил> рече: Ето запазеното; тури го пред себе си та яж, защото за тоя час то е било запазено за тебе след като рекох, че ще поканя людете. И тъй Саул яде със Самуила в оня ден.
25 И като слязоха от високото място в града, <Самуил> се разговори със Саула на къщния покрив.
26 И станаха рано; и около зазоряване Самуил повика Саула на къщния покрив, казвайки: Стани да те изпратя. И Саул стана, та излязоха вън двамата, той и Самуил.
27 А като слизаха към градския край, Самуил каза на Саула: Заповядай на слугата да замине пред нас, (и той замина); а ти постой малко, за да ти известя Божието слово.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com