Add parallel Print Page Options

Победата на Давид над Голиат

17 Филистимците свикаха своите отряди за битка и се събраха при Сокхот в Юдея, и се разположиха на лагер между Сокхот и Азек при Ефес-Дамим. А Саул и израилтяните се събраха и лагеруваха в дъбовата долина, и се приготвяха за битката против филистимците. Филистимците застанаха от едната страна на планината, а израилтяните – от другата страна на планината, така че долината беше между тях.

(A)От филистимския лагер излезе юнак на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя. На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли. На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си – бронзово леко копие. Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит. Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене. Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“ 10 Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“ 11 Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.

12 (B)Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем в Юдея на име Йесей, който имаше осем синове. В дните на Саул този мъж беше най-стар сред мъжете. 13 Тримата по-големи Йесееви синове отидоха на война със Саул. Имената на тримата му синове, които потеглиха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория – Аминадав, на третия – Сама. 14 Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул, 15 а Давид се върна във Витлеем, за да пасе овцете на баща си. 16 Филистимецът излизаше сутрин и се представяше вечер четиридесет дена.

17 Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера. 18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях. 19 Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.

20 И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик. 21 Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други. 22 Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са. 23 Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу. 24 А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха. 25 Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“

26 (C)Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“ 27 И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“ 28 А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“ 29 А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“ 30 И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.

31 Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика. 32 И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“ 33 Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“ 34 А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото, 35 аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах. 36 Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“ 37 Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“

38 Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница. 39 Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си. 40 И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.

41 И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него. 42 (D)И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи. 43 Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга[a]?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си. 44 Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“ 45 Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство. 46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще отсека главата ти. Тогава ще дам още днес твоя труп и труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите животни и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог. 47 (E)И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“

48 Филистимецът продължи да върви и да се приближава към Давид и тогава Давид побърза и изтича към бойните редици, за да пресрещне филистимеца. 49 И Давид бръкна с ръка в торбичката, взе оттам един камък, хвърли го с прашката и улучи филистимеца в челото. Камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята. 50 Така Давид надви с прашка и камък филистимеца; удари го и го уби, без Давид да има меч в ръка. 51 Тогава Давид се затича и застана до филистимеца, взе меча му, изтегли го от ножницата, уби го и отсече главата му.

Когато филистимците видяха, че техният юнак умря, побягнаха. 52 Тогава мъжете от Израил и Юдея се вдигнаха, нададоха боен вик и преследваха филистимците до входа на Гет и портите на Екрон. И убитите филистимци лежаха по пътя от Шаарим до Гет и Екрон. 53 След като израилтяните се върнаха от голямото преследване на филистимците, оплячкосаха и лагера им. 54 (F)А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, но оръжието му постави в шатрата си.

55 Когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, попита военачалника Авенир: „Авенире, чий син е този юноша?“ Авенир отвърна: „Жив да си, царю, не зная.“ 56 Тогава царят каза: „Запитай сега чий син е този младеж!“ 57 И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе при Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му. 58 И Саул го попита: „Чий син си, млади човече?“ Давид отговори на Саул: „Син съм на твоя слуга Йесей от Витлеем.“

Footnotes

  1. 17:43 В Септуагинта е добавено: „и с камъни“.

17 След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика.

А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците.

Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им.

И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

Той имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед,

и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си.

Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му <тежеше> шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.

И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене.

Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

10 Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама.

11 А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.

12 А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората.

13 И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама.

14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула.

15 А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше.

16 И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена.

17 В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана;

18 а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи <ми> белег от тях.

19 Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.

20 Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Есей {В изданието от 1940 г. Иесей - печатна грешка.} му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.

21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

22 А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.

23 И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.

24 А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.

25 И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.

26 И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото кой е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

27 И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ще се направи на мъжа, който би го поразил.

28 А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.

29 И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?

30 И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.

31 И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.

32 И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.

33 Но Саул каза на Давида: Ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

34 А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото,

35 аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах <грабнатото> от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах.

36 Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

37 Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди; и Господ да бъде с тебе.

38 Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.

39 И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия <оръжия>, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.

40 И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка.

41 И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него.

42 И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице.

43 И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си.

44 Филистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.

45 А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля,

47 и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.

48 И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.

49 И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му, така щото камъкът се заби в челото му; и той падна по лицето си на земята.

50 Така Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;

51 затова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.

52 Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

53 А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

54 И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си.

55 А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: <Заклевам се> в живота на душата ти, царю, не зная.

56 И царят каза: Попитай чий син е тоя момък.

57 И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му.

58 И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.