Add parallel Print Page Options

Избиране и помазване на Давид за цар

16 (A)Господ запита Самуил: „Докога ще тъгуваш за Саул – Аз го отхвърлих, за да не бъде вече цар над Израил? Напълни рога си с елей и тръгни на път. Аз ще те изпратя във Витлеем при Йесей, защото Си избрах цар измежду неговите синове.“ Самуил отговори: „Как да отида? Ако Саул чуе, ще ме убие.“ Господ каза: „Вземи със себе си една телица и кажи: ‘Дойдох да принеса жертва пред Господа.’ Покани и Йесей на жертвоприношението. Аз сам ще ти покажа какво да правиш и ти ще Ми помажеш онзи, когото ти посоча.“ Самуил постъпи така, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, градските старейшини изплашени го посрещнаха и запитаха: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир. Дойдох да принеса жертва пред Господа. Осветете се и елате с мене на жертвоприношение.“ Той освети Йесей и синовете му и ги покани на жертвоприношението.

Когато те пристигнаха и Самуил видя Елиав, помисли си: „Наистина, този е Негов помазаник пред Господа!“ (B)Но Господ каза на Самуил: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето.“ Йесей повика Аминадав и го представи пред Самуил. Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“ Йесей представи Сама. Но Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“ 10 Така Йесей представи пред Самуил седмината си синове, но Самуил каза на Йесей: „Господ не е избрал тези.“

11 Самуил попита Йесей: „Това ли са всичките ти синове?“ Йесей отговори: „Остава още най-малкият. Той пасе овцете.“ Самуил каза на Йесей: „Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на жертвената трапеза, докато той не дойде тука.“ 12 (C)Тогава Йесей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив на вид. Тогава Господ каза: „Стани, помажи го, защото това е самият той.“ 13 (D)Самуил взе рога с елей и го помаза сред братята му, и Господният Дух слезе върху Давид и го съпътстваше от онзи ден и нататък. След това Самуил стана и се прибра в Рама.

14 Господният Дух обаче беше отстъпил от Саул и зъл дух от Господа го измъчваше. 15 Слугите на Саул му казаха: „Ето зъл дух от Бога те измъчва. 16 Нека нашият господар заповяда на служителите си, които стоят пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа. Когато злият дух от Бога дойде върху тебе, нека той свири с ръка. Тогава отново ще ти бъде по-добре.“ 17 Саул нареди на слугите си: „Намерете ми човек, който знае добре да свири, и ми го доведете.“ 18 Тогава един от младите му слуги заговори: „Аз видях във Витлеем един син на Йесей, който знае да свири. Той е храбър и добър боец, говори умно и е хубавец, и Господ е с него.“ 19 Саул изпрати вестители до Йесей да му кажат: „Изпрати при мене сина си Давид, който е при стадото.“ 20 Йесей взе осел, натовари го с хляб, един мях вино и едно яре и ги изпрати заедно със сина си Давид при Саул. 21 Така Давид дойде при Саул и стана негов служител. Той се хареса много на Саул и му стана оръженосец. 22 А Саул изпрати да кажат на Йесей: „Нека Давид остане на служба при мене, понеже придоби моето благоволение.“ 23 Когато духът от Бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше. На Саул му ставаше леко и по-весело и злият дух отстъпваше от него.

16 Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;

и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.

И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?

И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.

И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.

Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а <Самуил> каза: И тогова не е избрал Господ.

Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.

10 И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.

11 Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около <трапезата> догде не дойде тук.

12 И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.

13 Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.

14 А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.

15 И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;

16 затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.

17 И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.

18 Тогава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.

19 Тогава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.

20 И тъй Есей взе осел <натоварен> с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саула със сина си Давида.

21 И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и <Давид> му стана оръженосец.

22 И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.

23 И когато <злият> дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.