Битките на Йонатан с филистимците

14 Един ден Сауловият син Йонатан каза на своя оръженосец: „Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща.“ Но на баща си той не каза нищо. ² А Саул се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; хората, които бяха с него, наброяваха около шестстотин мъже. ^3 (A)Ахия, син на Ахитув, брат на Йохавед, син на Финеес, син на Илий, беше свещеник Господен в Силом и носеше ефод. А хората не разбраха, че Йонатан е тръгнал. ⁴ Между проходите, през които Йонатан искаше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата – Сене; ⁵ едната скала се издигаше от север към Михмас, другата – от юг към Гива.

^6 (B)Йонатан каза на своя оръженосец: „Нека нападнем стражата на тези необрязани. Може би Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е трудно да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“ ⁷ Оръженосецът отговори: „Прави това, което си намислил. Аз съм с тебе; върви, където желаеш.“ ⁸ Йонатан каза: „Ще отидем към тези хора и ще се покажем. ⁹ Ако те ни кажат така: ‘Спрете се, докато дойдем при вас’, ние ще се спрем на местата си и няма да се изкачим при тях. ¹⁰ Но ако кажат: ‘Изкачете се при нас’ – ние ще се изкачим, защото Господ ги е предал в ръцете ни. Това ще бъде знак за нас.“ ^11 (C)Когато и двамата се показаха на филистимската стража, филистимците казаха: „Вижте, евреите излизат от дупките, в които се бяха изпокрили.“ ¹² Стражата извика на Йонатан и оръженосеца му: „Изкачете се при нас и ние ще ви кажем нещо.“ Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: „Върви след мене, защото Господ ги предаде в ръцете на Израил.“ ¹³ Тогава Йонатан започна да се катери с ръце и с крака и оръженосецът му след него. И филистимците падаха поразени пред Йонатан, а след него оръженосецът ги доубиваше. ¹⁴ При това първо поражение, нанесено от Йонатан и оръженосеца му, паднаха убити около двадесет души в едно пространство от половин нива, обработвана от впряг волове за един ден. ¹⁵ И настъпи ужас в лагера на филистимците, на полето и сред целия народ: стражата и онези, които опустошаваха земята, се изплашиха много; цялата земя се разтресе и настана страх от Господа.

¹⁶ Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гива от Вениаминовата област суматохата, видяха, че тълпата се разпръсваше насам и натам. ¹⁷ Саул каза на хората, които бяха с него: „Направете оглед и разберете кои от нашите са излезли.“ Направиха оглед и разбраха, че ги нямаше Йонатан и оръженосеца му. ¹⁸ И Саул рече на Ахия: „Донеси Божия ковчег.“ В онова време Божият ковчег беше заедно с израилтяните. ¹⁹ Докато Саул още говореше на свещеника, суматохата във филистимския лагер все повече се увеличаваше. Тогава Саул каза на свещеника: „Събери ръцете си за молитва.“ ²⁰ Саул и всички хора, които бяха с него, се събраха и се придвижиха към мястото на битката. Те видяха, че в лагера на филистимците мечът на всеки поразяваше ближния му. Суматохата беше твърде голяма. ²¹ Тогава евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха тръгнали на битка на тяхна страна, се присъединиха към израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан. ²² Също и всички израилтяни, които се криеха в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците са побягнали, се присъединиха към своите в битката. ²³ И през онзи ден Господ избави Израил; а битката се разпростря чак над Бет-Авен^[a].

²⁴ Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул^[b] закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна. ²⁵ Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед. ²⁶ Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата. ²⁷ Йонатан не беше чул, че баща му е заклел народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и я поднесе с ръка към устата си. Очите му светнаха. ²⁸ Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: ‘Проклет да бъде, който днес вкуси храна’. Поради това народът изнемощя“. ²⁹ А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед. ³⁰ Ако народът се беше нахранил днес от плячката, която придоби от враговете си, нямаше ли да бъде по-голямо поражението на филистимците?“

³¹ Така в онзи ден израилтяните разбиха филистимците от Михмас до Айалон, но народът беше много изнемощял. ³² Тогава хората се нахвърлиха върху плячката, вземаха овце, волове и телета, колеха ги на земята и ги ядяха с кръвта. ^33 (D)Тогава съобщиха на Саул: „Народът съгреши пред Господа, яде месото с кръвта.“ Той отвърна: „Вие съгрешихте. Дотъркаляйте сега при мене голям камък.“ ³⁴ После Саул нареди: „Идете между хората и им кажете всеки да доведе при мене бика си и всеки – овцата си. Колете тук и яжте, и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта.“ През онази нощ всички довеждаха това, което им бе подръка, и го колеха там. ³⁵ А Саул съгради жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, въздигнат от него на Господа.

³⁶ Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“ А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“ Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“ ^37 (E)Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор. ³⁸ Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха? ³⁹ Защото – жив е Господ, Който спаси Израил! – дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“ Но никой от целия народ не му отговори. ⁴⁰ Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“ Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“ ⁴¹ Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил^[c], покажи това^[d].“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен. ⁴² Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан^[e]“, и жребият се падна на Йонатан.

⁴³ Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“ ⁴⁴ Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш^[f].“ ⁴⁵ Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря. ⁴⁶ След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си.

⁴⁷ След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом^[g] и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше. ^48 (F)Той прояви храброст, разби Амалик и освободи Израил от ръцете на грабителите му.

^49 (G)Синовете на Саул бяха: Йонатан, Йесуй и Мелхисуа. Имената на двете му дъщери бяха: името на първородната – Мерова, а името на по-малката – Мелхола. ⁵⁰ Жената на Саул се наричаше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на началника на войската му беше Авенир, син на Нир, чичо на Саул. ^51 (H)А Кис, баща на Саул, и Нир, баща на Авенир, бяха синове на Авиил.

⁵² През целия живот на Саул се водеше тежка война с филистимците. Когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, вземаше го на служба при себе си.