Дейността на апостола в Солун

2 А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно. ^2 (A)Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба. ³ Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство. ^4 (B)И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни, ⁵ като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел! ⁶ Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от други, ⁷ макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си. ^8 (C)Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили. ^9 (D)Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие. ¹⁰ Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите, ¹¹ защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си, ¹² и ви насърчавахме, утешавахме и убеждавахме да постъпвате достойно пред Бога, Който ви призова в Своето царство и слава. ^13 (E)Затова и ние благодарим непрестанно на Бога, че възприехте слушаното от нас Божие слово не като човешко слово, но като Божие слово, каквото е наистина и което действа във вас, вярващите. ^14 (F)(G)Вие, братя, вярващи в Иисус Христос, последвахте примера на Божиите църкви в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите съплеменници, както и те от юдеите, ^15 (H)които убиха и Господ Иисус, и своите^[a] пророци, а нас прогониха. Те не вършат благоугодното за Бога и се противят на всички хора, ¹⁶ пречат ни, когато проповядваме на езичниците да се спасят, и с това се изпълват с все повече грехове. Но накрая Божият гняв ги достигна.

Апостолът желае да посети солунската църква

^17 (I)А ние, братя, отделени от вас за кратко време – външно, но не в сърцето си, с още по-голямо желание се стараехме да ви видим. ¹⁸ Желаехме да дойдем при вас – особено аз, Павел, няколко пъти, но Сатана ни попречи. ^19 (J)(K)Наистина, кой е наша надежда или радост, или венец на прослава? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие? ²⁰ Тъкмо вие сте нашата слава и радост.