Add parallel Print Page Options

Апостолът се отказва от правата си

(A)Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство. Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната. Нима нямаме право на храна и питие? Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа? (B)Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си? (C)Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът? (D)Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог? 10 Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква. 11 (E)Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? 12 (F)Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. 13 (G)Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви? 14 (H)Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 (I)Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля. 16 (J)Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя! 17 Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена. 18 (K)А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото[a] благовестие, без да използвам правото си от благовестието.

19 При това, макар да съм свободен от всички, станах роб на всички, за да спечеля повечето от тях. 20 За юдеите бях като юдеин, за да спечеля юдеите, за онези, които са под Мойсеевия закон, бях като човек под Закона[b], за да спечеля тези, които следват Закона. 21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без Закон, понеже съм под закона на Христос, – за да спечеля онези, които нямат закона. 22 За слабите във вярата се държах като слаб във вярата, за да спечеля слабите; за всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои. 23 А това го правя заради благовестието, за да участвам в неговите блага.

24 (L)Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите. 25 Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. 26 Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха, 27 но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.

Footnotes

  1. 9:18 В някои ръкописи липсва: „Христовото“.
  2. 9:20 В някои ръкописи е добавено: „без самият аз да съм под Закона“.

Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

Ето моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми:

Нямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?>

Нямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

Или само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?>

Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог,

10 или <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода.

11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

12 Ако други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Но аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество:

18 И тъй, каква е моята награда? <Тая> че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

19 Защото, при все че съм свободен от всичките <човеци>, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, <станах> като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

21 На тия, които нямат закон, <станах> като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

23 Всичко <това> върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а <само> един получава наградата? Така тичайте, щото да <я> получите.

25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те <вършат това> за да получат тленен венец, а ние нетленен.

26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.