7 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

² Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

³ Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа.

⁴ Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

⁵ Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

⁶ Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

⁷ Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

⁸ А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

⁹ Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

¹⁰ А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

¹¹ (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

¹² А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

¹³ И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

¹⁴ Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

¹⁵ Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

¹⁶ Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

¹⁷ Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

¹⁸ Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

¹⁹ Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди.

²⁰ Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>.

²¹ <В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>);

²² защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

²³ С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

²⁴ Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

²⁵ Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

²⁶ И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

²⁷ Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

²⁸ Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

²⁹ Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

³⁰ и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че <нищо> не притежават;

³¹ и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

³² А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

³³ а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

³⁴ Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

³⁵ И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

³⁶ Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към <дъщеря> си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

³⁷ Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт <да изпълни> волята си, и е решил в сърцето си да държи <дъщеря> си девицата <неомъжена>, ще направи добре.

³⁸ Така щото, който омъжи <дъщеря> си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

³⁹ Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

⁴⁰ Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.