Add parallel Print Page Options

(A)И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа.

(B)С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте,

понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?

(C)Защото, щом един говори: „аз съм Павлов“, а друг: „аз съм Аполосов“, не сте ли плътски?

(D)Какво е, прочее, Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал?

(E)Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте;

тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте.

Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.

(F)Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание.

10 По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.

11 (G)Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.

12 Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, –

13 (H)на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.

14 И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.

15 А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.

16 (I)Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?

17 Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.

18 (J)Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър.

19 (K)Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: „Той улавя мъдрите в тяхното хитруване“.

20 (L)И пак: „Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни“.

21 И тъй, никой да се не хвали с човеци, защото всичко е ваше:

22 било Павел, или Аполос, или Кифа, било свят или живот, или смърт, било сегашно, или бъдно, – всичко е ваше;

23 вие пък сте Христови, а Христос Божий.

И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.

С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете.

Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>

Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? <Те са> служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки <от тях>.

Аз насадих, Аполос напои, но Господ <прави да> расте.

И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който <прави да> расте.

Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда;

защото сме съработници на Бога, <като> вие сте Божия нива, Божие здание.

10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.

11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.

12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

13 всекиму работата ще стане явна <каква е;> защото <Господният> ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.

14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.

15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.

16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и <че> Божият Дух живее във вас?

17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който <храм> сте вие.

18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.

19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

20 и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".

21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

23 а вие сте Христови, а Христос Божий.