Първо Коринтяни 14
Библия, синодално издание
14 (A)Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено – да пророчествувате.
2 Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;
3 който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.
4 Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.
5 Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици – освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.
6 А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?
7 И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла?
8 Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?
9 Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.
10 Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение.
11 Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец.
12 Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата.
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.
14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.
15 (B)И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум.
16 Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение „амин“ оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
17 Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
18 Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици;
19 но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.
20 (C)Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21 (D)В закона е писано: „на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ“.
22 Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
23 Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, – не ще ли кажат, че сте полудели?
24 Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
25 (E)тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: „наистина, с вас е Бог“.
26 (F)И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има – кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, – всичко да става за поука.
27 Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува.
28 Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
29 Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;
30 но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.
31 Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.
32 И пророчески духове се покоряват на пророци;
33 (G)защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.
34 (H)Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.
35 Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.
36 Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна?
37 Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди.
38 А който не разбира, нека не разбира.
39 И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.
40 Всичко да става с приличие и ред.
Първо Коринтяни 14
1940 Bulgarian Bible
14 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за <дарбата> да пророкувате.
2 Защото, който говори на <непознат> език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не <му> разбира, понеже с духа <си> говори тайни.
3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
4 Който говори на <непознат> език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори <разни> езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 <Кажете> сега, братя, ако дойда при вас и говоря <непознати> езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или <някое> откровение, или знание, или пророчество, или поука?
7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?
9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с <някакво> значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.
10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един <от тях> не е без значение.
11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори <ще бъде> другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже копнеете за духовните <дарби>, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13 Затова, който говори на <непознат> език, нека се моли <за дарбата и> да тълкува.
14 Защото, ако се моля на <непознат> език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
15 Тогава що? Ще се моля с духа си, <но> ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, <но> ще пея и с ума си.
16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?
17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на <непознат> език.
20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
21 В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.
22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите.
23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?
24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;
25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.
26 Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
27 Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28 Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.
29 От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават.
30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32 и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци.
33 Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите.
34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.
35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.
36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.
38 Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае.
39 Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.
40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com