Add parallel Print Page Options

12 (A)Ето и тия, които тъй също дойдоха при Давида в Секелаг, когато той още се криеше от Кисовия син Саула; те бяха от юнаците, които помагаха в битка,

(B)въоръжени с лък, хвърляха с дясна и лява ръка камъни и пущаха стрели с лък, бяха от братята Саулови, от Вениамина;

главен беше Ахизер, след него Иоас, синове Шемаеви от Гива; Иезиел и Фелет, синове Азмаветови; Бераха и Иеху от Анатот;

Ишмаия гаваонец, юнак от трийсетте и главатар на трийсетте; Иеремия, Иахазиил, Иоханан и Иозават от Гедера;

Елузай, Иеримот, Веалия, Шемария, Сафатия харитиец;

Елкана, Ишияху, Азариил, Иоезер и Иошавам, Кореевци;

и Иоела и Зевадия, синове на Иерохама, от Гедор.

(C)При Давида в крепостта, в пустинята, дойдоха и от Гадовци мъже юнаци, войнствени, въоръжени с щит и копие; лицата им – лица лъвски, и те бързи като сърни в планините.

Главен беше Езер, втори – Овадия, трети – Елиав,

10 четвърти – Мишмана, пети – Иеремия,

11 шести – Атай, седми – Елиел,

12 осми – Иоханан, девети – Елзават,

13 десети – Иеремия, единайсети Махбанай.

14 Те, синове Гадови, бяха главатари във войската: най-малкият над сто души, а най-големият над хиляда.

15 (D)Те именно минаха през Иордан в първия месец, когато той излиза от бреговете си, и прогониха всички ония, които живееха в долините към изток и запад.

16 Също и от синовете Вениаминови и Иудини дойдоха в крепостта при Давида.

17 Давид излезе да ги посрещне и им рече: ако сте дошли с мир при мене, за да ми помагате, то аз и вие да имаме едно сърце; но ако идвате, за да ме предадете с коварство на враговете ми, когато няма в ръцете ми неправда, нека Бог на отците ни види и съди.

18 (E)И дух обгърна Амасия, главатаря над трийсетте, и той каза: мир на тебе, Давиде, мир и с тебе, сине Иесеев! мир на тебе, мир и на твоите помощници! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие и ги постави начело на войската.

19 (F)И от Манасиевото коляно преминаха някои към Давида, когато отиваше на война с филистимци против Саула. Ала Давид не помогна на филистимци, защото воеводите филистимски, след като се посъветваха, отпратиха го, казвайки: за наша беда той ще мине към своя господар Саула.

20 Когато се връщаше в Секелаг, преминаха към него манасиевците: Аднах, Иозавад, Иедиаел, Михаил, Иозавад, Елиху и Цилтай, хилядници у манасиевци.

21 (G)Те помагаха на Давида против пълчищата, защото всички бяха мъже храбри и бяха началници на войската.

22 Тъй всеки ден прииждаха към Давида на помощ дотолкова, че неговото опълчение стана голямо като опълчение Божие.

23 (H)Ето броят на главните във войската, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да му предадат царството Саулово, според словото Господне:

24 Иудини синове, носещи щит и копие, имаше готови за война шест хиляди и осемстотин;

25 от синовете Симеонови, мъже храбри, имаше във войската седем хиляди и сто;

26 от синовете Левиеви – четири хиляди и шестстотин;

27 дойде и Иодай, княз от Аароновия род, и с него три хиляди и седемстотин;

28 (I)и Садок, храбър юнак, и родът му двайсет и двама началници;

29 (J)от синовете Вениаминови, братя Саулови, дойдоха три хиляди; но още много от тях държаха със Сауловия дом;

30 от синовете Ефремови – двайсет хиляди и осемстотин храбри юнаци, мъже именити в родовете си;

31 от полуколяното Манасиево – осемнайсет хиляди, които бяха повикани поименно, за да идат да възцарят Давида;

32 от синовете Исахарови дойдоха мъже разумни, които знаеха, кога какво трябва да върши Израил; те бяха двеста главни, и всичките им братя вървяха по думите им;

33 от коляното Завулоново имаше готови за битка, въоръжени с всякакви военни оръжия, петдесет хиляди, в строй, единодушни;

34 от коляното Нефталимово – хиляда воеводи и с тях трийсет и седем хиляди с щитове и копия;

35 от коляното Даново – двайсет и осем хиляди и шестстотин, готови за война;

36 от Асира – четирийсет хиляди войници, готови за битка;

37 от отвъд Иордан, от коляното Рувимово и Гадово и от полуколяното Манасиево – сто и двайсет хиляди, с всякакво военно оръжие.

38 Всички тия ратници, наредени в строй, дойдоха с пълно сърце в Хеврон, за да възцарят Давида над цял Израил. Па и всички други израилтяни бяха единодушни да възцарят Давида.

39 И прекараха там при Давида три дни, ядоха и пиха, защото братята им бяха всичко приготвили за тях;

40 па и които бяха по-близо до тях, дори до Исахарово, Завулоново и Нефталимово коляно, донасяха им на осли, камили, мулета и волове всичко за ядене: брашно, смокини, сухо грозде, вино и дървено масло, както и много едър и дребен добитък, понеже радост беше голяма за Израиля.

12 И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, <за да се крие> от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война.

Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина.

Началникът беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй,

гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад,

Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, аруфецът Сафатия,

Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците;

и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор.

И някои от гадците се отделиха <та дойдоха> при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете.

<Те бяха>: Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият;

10 Мисмана, четвъртият; Еремия, петият;

11 Атай, шестият; Елиил, седмият;

12 Иоанан, осмият; Елзавад, деветият;

13 Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият.

14 Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, <между> <тях>, беше над сто <войници>, а който беше най-горен, беше над хиляда.

15 Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато <реката> заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.

16 Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата.

17 А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако <сте дошли> за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това.

18 Тогава дойде дух на Амасая, главния между началниците, <и рече>: Твои сме, Давиде, и от към твоя страна Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.

19 И от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни.

20 А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Силатай, военачалници на Манасиевите хиляди.

21 Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници.

22 Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия.

23 И ето броят на въоръжените за бой началници, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да възвърнат нему Сауловото царство според Господното слово:

24 от юдейците шест хиляди и осемстотин щитоносци и копиеносци, въоръжени за бой;

25 от симеонците седем хиляди и сто души, силни и храбри за бой;

26 от левийците, четири хиляди и шестстотин души;

27 а Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души,

28 и Садок силен и храбър младеж, и от бащиния му дом двадесет и двама началника;

29 а от вениаминците, Сауловите братя три хиляди души; защото до тогаз по-голямата част от тях бяха поддържали Сауловия дом;

30 от ефремците, двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри, именити мъже от бащиния си дом;

31 от половината Манасиево племе, осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и направят Давида цар;

32 от исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил, с двестате им началници, и всичките им братя действуващи под тяхна заповед;

33 от Завулона, петдесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да ги поставят в строй с всякакви военни оръжия, и да управляват сражението, с непоколебимо сърце;

34 от Нефталима, хиляда началници, и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци;

35 от данците, двадесет и осем хиляди и шестотин мъже, които можеха да се строят за бой;

36 от Асира, четиридесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да я поставят в строй;

37 а оттатък Иордан, от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия, сто и двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой.

38 Всички тия военни мъже нареждани в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеврон за да направят Давида цар над целия Израил; така и всички други в Израиля бяха с едно сърце да направят Давида цар.

39 И там бяха с Давида три дни та ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях.

40 Освен това, и ония, които бяха близо до тях, дори до Исахара, Завулона и Нефталима донесоха им храна с осли, с камили, с мъски и с волове, - храни от брашно, низаници смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и изобилно овце; защото беше веселие в Израил.